„КАПКИ КРЪВ ОТ МАКЕДОНИЯ”

Васил Каратеодоров

В сборника си „Книга без име” Хр. К. Пунев, известен наш общественик, е отделил значително място и за поробена Македония. Под надслов „Капки кръв от Македония” той помества един цикъл избрани свои песни, печатани преди с името Климент Орлов за робската несрета на македонци, за техните страдания и мъки, за вярата им в тържеството на истината и свободата.

В тези стихове е отразена искрената симпатия към македонския народ на едно пламенно сърце, близко на страданията на угнетените и потиснатите, желаещо тяхното благоденствие и добруване. Стихотворенията на Хр. К. Пунев са пропити със сърдечност, която приближава съдбите ни към нерадостната участ на българите отвъд Беласица.

В тях е отразена мъката от вековното робство, спъващо устрема на македонския народ към самоопределение и независимо съществуване. В тях звъни и една неизплакана жалба по пролятата кръв на поробените.

Преклонението пред героичните борби на Македония е най-характерният белег за тези стихове. В тях е заключено и онова очарование, което преизпълва душата сред македонската природа. Скръбта по поробената родина е огнена и опожарява сърцето.

Хубави стихотворения са „На заточение”, „Свети Лондия”, „Морава”, „Беласица”. Отличително по силата на чувството е „Манифест от Пирин”. „Капки кръв от Македония” не претендира за големи художествени постижения. Този цикъл е само доказателство за добрите чувства на Хр. К. Пунев към себеотрицателите за Македония, на които го е и посветил.


в. „Македония”, г. 5, бр. 1369, 14.05.1931 г.