Христо Пунев
Христо Костадинов Пунев (Христо К. Пунев), български поет, публицист, журналист, политик, е роден на 01.01.1879 г. в град Пещера в семейството на Костадин Пунев - член на местния революционен комитет за подготовка на Априлското въстание от 1876 г. Завършва с отличие пещерското класно училище. Продължава образованието си в Пловдивската мъжка гимназия „Александър І”. Негов учител е Димитър Благоев, в чийто дом живее известно време. На идейни кръжоци се запознава със социалистическата идея и й остава верен до смъртта си. Едва 17-годишен издава сборника с разкази „Из живота на бедните” (1896) - първата книга, издадена в Пещера. Силно впечатлява множеството с пламенното си слово на ж.п. гара Пазарджик при изпращане на тленните останки на писателя Алеко Константинов за София. Широк социалист и социалдемократ. Един от учредителите на организацията на БРСДП в Пещера (1901). Делегат на деветия конгрес на БРСДП в Велико Търново (1902) и на единадесетия конгрес в Пловдив (1904), където е избран за секретар на конгреса. Основател и редактор е на първия вестник в Пещера „Нова искра” (1905). Активен читалищен деец и председател на пещерското читалище (1912-1920). Участва като редник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Народен представител в Осемнадесетото народно събрание (1919) и Двадесет и първото народно събрание (1923). Редактор на в. „Народ” - орган на БРСДП, от 1923 до 1933 г. Осъден по Закона за печата за статията му „Полицията на министър Русев е кръвожадна”, излежава присъдата си в Софийския централен затвор (1928). След 09.09.1944 г. е в опозиция на Отечествения фронт. Народен представител във Великото народно събрание (1946). Редактор на в. „Свободен народ” през 1946-1947 г. Книги: „Из живота на бедните” (разкази, 1896), „Нови дни” (стихове, под псевдонима Венковски, с предговор от Вела Благоева, 1905), „Глас в пустиня” (стихове, 1908), „Книга без име” (стихове, 1931), „Голгота. Алеко и Такев. Спомени” (1934), „От Узунджово до Пловдив” (1935) и др. Използва и псевдонима Климент Орлов. Умира на 01.01.1968 г., погребан в София.
Публикации:
Поезия:
МАКЕДОНСКИ ЖАЛБИ/ брой 87 септември 2016
ФАБРИЧНА ПЕСЕН/ брой 122 ноември 2019
Критика за Христо Пунев:
„КАПКИ КРЪВ ОТ МАКЕДОНИЯ”/ автор: Васил Каратеодоров/ брой 81 февруари 2016