Борис Друмев

НА БЪЛГАРСКАТА ЖЕНА

Когато твоят мъж повикан бе да брани
от подлите врази любимата страна,
изложен на гранати, мъчения и рани,
ти пак се не уплаши, ти, българска жена.

След ралото, как в него ти в нищо не отстъпи,
нивята неорани ти бързо изора,
пратила на войната и мъж, и рожби скъпи,
кои умират днеска във боя със ура.

За жертвите в войната ти всегда бе готова
и нивга неуморна със своя скромен труд,
но смела във борбата жестока и сурова,
и нежна, тиха майка с дете на шарен скут.

О, няма ний да кажем, че ти сълзи не знаеш,
кога на смърт изпращаш децата си и мъж.
Ний знаем как дълбоко тъгуваш и ридаеш
със плачущи молитви към Бога неведнъж.

Но също ние знаем, че ти си героиня
забравена и скромна, далеч във някой кът,
кога на крак и трепет е цялата родина,
когато се вълнува вред българската гръд.

Поклон пред теб да кажем, ний всички сме готови.
Пред тебе, труженице на мощния герой,
защото кръст ти носиш сред таз борба сурова.
Да, ти си героиня, макар не била в бой.

ЦИГАНКА

Циганка на пътя парцалива
пресрещна ме и каза ми така:
„Хей, пътниче, съдбата аз познавам
по твоята ръка.”

Подадох аз ръката си и седнах
край пътя, върху с мъх обраснал пън.
И почна тя: „Живота ти ще бъде
прекрасен, страшен сън.

Хей таз черта показва много скърби,
а още много чакат те тегла,
а туй, че ти тъгуваш много
за птичите крила.

По-долу пак, това, на, вече значи,
че теб те чака гроб вече изкопан,
където ти спокойно ще почиваш
кат кораб в роден стан.”

Циганка на пътя парцалива
пресрещна ме и каза ми така:
„Хей, пътниче, съдбата аз познавам
по твоята ръка.”

—————————–

сп. „Илюстрация светлина”, г. 25, кн. 2, 1917 г.