ЗА ДРУЖЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛИТЕ – ПЛЕВЕН

Валентина Атанасова

През 1979 г. попаднах в литературния кръжок „Н. В. Ракитин” към Профсъюзния дом на културата, ръководен от писателя Георги Стойков.
Благодарение на лабораторните занятия и обсъждане на стихове, които се провеждаха там под неговото компетентно ръководство, учейки се от грешките на другите и от своите собствени, успях да навляза в тайните на поетическото изкуство.
След това бях в литературно студио „Вит” с ръководител поета Хинко Георгиев, а по-късно постъпих в литературния кръжок на поета Руси Русев, който се провеждаше в бившето читалище „Г. Димитров” /сегашно „Съгласие”/.
Общуването с пишещите ми даваше възможност да се чувствам в свои води, да споделям своите стихове, те своите с мен – също.
Истината е, че в това /а то не е малко/ беше единственият приоритет за такива като мен /неутвърдени поети/.
Въобще не съм си и помисляла, че мога да стана член на Дружеството на плевенските писатели, но и никой не ми е предлагал. А Дружество имаше, в него членуваха неколцина плевенски поети, по-голямата част от членовете бяха от София.
През 1992 г. бях поканена за членство в Дружеството въз основа на двете ми излезли поетични книги по времето на Георги Доцев, който в този период беше председател.
Имаше хубави литературни събития по онова време, а също така и през по-късното, когато председател беше Георги Стойков. Но за мен истинският задружен и ползотворен живот в Дружеството започна малко по-късно, по времето на председателството на Стефан Моллов. Поставиха се основите на нови инициативи, даде ни се по-голяма възможност за изява /стига да имаш данни и желание/. Приоритет в Дружеството вече имаха преди всичко плевенските членове. Участие вземаха и взимат и софийски автори, но основно се обръща внимание на плевенските.
Проведоха се много литературни четения и представяния на книги от наши автори. Чрез международната писателска среща „Побратимени светове”, която се проведе за 5-ти път тази година, ни се даде възможност да общуваме с творци и от други страни.
Голяма – морална и финансова – помощ ни оказват Община Плевен и кметът Найден Зеленогорски, които подхождат с много разбиране към нашите творчески изяви.
Посетихме различни литературни форуми в близката на нас Македония, в Русия и Румъния. Бяхме канени да изнасяме рецитали в столицата от ръководството на Съюза на българските писатели.
Няколко човека от плевенското писателско дружество станаха членове на Съюза на българските писатели в София.
Надявам се нашите инициативи да продължават в тоя дух и Дружеството на плевенските писатели да се радва и занапред на своите успехи.