ПОВЕЛЯ НА ВРЕМЕТО

Атанас Манчев

И нека след теб
       бръщолевят си
                   хорица сити,
че сляп е народът,
          бездушен, студен,
че липсва ти жар,
          че не си ти
                 Камил Демулен.
Че ти не си Васил Левски,
нито Александър Велики, не си,
                         и борбата не е Буцефал.
Че в твоите думи
           сам Дон Кихот вика,
                             от гроба станал.
Че най-добро било
                   в някое кътче да кюташ
и тъй да запазиш живота си скъп.
Мълчание е днеска
                       уютния пристанищен стълб…
Ще съскат
         и теб ще съветват
                            де що мижитурки,
че млад си и буен,
                         че жалят за теб…
На тях остави им
                           къдели и хурки…
Напред и напред!
Забий мисълта си в живота,
                             подобно сонда,
до дъно разбий
                    тоз зловонен боклук!
Стори от юмрука си бомба,
                                   от думата - чук!…
И ако ще би в тоя път
                            и Сатурн да се тръшне,
с мощна ръка грабни земната ос!
Речеш ли, вселената даже обръщаш
                                         с огромния лост!…
Разлей вместо кръв
                          по снагата си жива жарава,
раздухвай в очите си мълнии зли
               и в щурм удави оръдейната врява
                               от вражи коли!…
Да бъдеш сред първите
               първи в разгара на схватките,
от първите пръв да се килнеш сразен -
                 но да видиш бляна си, че става
                               гранитна порядка
на новия ден!