Напоследък историците на литературата, макар че в повечето случаи са литературоведи, избягват да пишат за ролята и мястото на литературознанието. Самите те гледат на себе си и на собствените си занимания като на нещо странично и не дотам присъщо и принадлежащо на литературата.

Тази тенденция е опровергана от Панко Анчев - известен литературовед, историк, философ, публицист, в новата му книга „Грозната муза” (Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век), излязла с марката на издателство „Захарий Стоянов”, което винаги е имало интерес да предлага задълбочени и нестандартни изследвания в литературознанието.

В книгата си Панко Анчев доказва, че то е съзнание за литературата, нейното рационализиране и проблемизиране. И по него, както казваше и Атанас Далчев, се съди за равнището й.

И още нещо: литературознанието и особено литературната критика е литература, а литературоведът - писател.

В тази книга се прави опит да бъде проследен сложният и противоречив път на българското литературознание през ХХ век, както и да се посочат и анализират приносите на неговите най-ярки представители. Грозната муза е като грозното пате - метафора на литературознанието изобщо, което е литература, но не съвсем; наука, но не съвсем.

Защо ли? Защото неговата муза вдъхновителка и покровителка не е красавица и литературоведът не се радва на любов, не е ухажван като поета от красиви музи, а е натоварен с толкова много отговорности и грешките му не се прощават.

Историята на грозната муза е изпълнена с много поучителни примери - от раждането на модерното литературознание в първото десетилетие на ХХ век до днешното време с нашествието на либерализма да „прочисти” историята на литературата. Дойде ХХІ век и с него грозната муза застава пред огледалото на обществото и литературния живот.

Тодор Коруев

Панко Анчев. „Грозната муза” (Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век), издателство „Захарий Стоянов”, 2016 г.