КРАСОТАТА
КРАСОТАТА
На Жането
Красотата я има, красотата я има, дете!
Като калинката пъпли по твоето пръстче.
Като опашле на доверчиво като тебе кутре.
Като слънчево зайче, като тебе чевръсто.
Като в твоите устни смирената дума „Прости!”
Като паяче, дето в главицата вече гатанки плете.
Като вълшебството сладко да влезеш във стих.
Посрещни ме. Здравей! Оттам аз излизам дете!
СЯКАШ
Сякаш беше вчера, сякаш бе одеве,
среща точно в шест, целувка пет минути
пред театър „Сто деветдесет и девет”…
Неизречени две думи или пък нечути…
Смачкан сред гърма на хилядите колелета
сякаш пак момче съм спомен ли нахлуе.
Пак съм точно в шест, пак с букет лалета…
Думите изричам. Кой ли ще ги чуе…
СМЕШНО
Кафе-капанче, има-няма четири на два и половина,
нахилено напук на целия насъскан и намусен свят.
Тук слънцето възторжено изгрява зад кафемашина,
а в бузите му бенчици чирикат, любят се, гнездят.
„Какво да бъде днес?” - очите му задяват и се смеят,
две криви зъбчета и сбърчен нос пригласят им със чар,
амурчета в косите прихват и стрелите си пилеят,
а вън от смях заеква трото-трото-тротоарът стар…
ПОЛЯНА
Поляна скришна, с жълти диви ириси.
Знам, раздават там мечти назаем.
Върлуват из тревата причудливи мириси.
Повикай ме да идем и да помечтаем.
Ще полежим примижали, мечтите ще пърполят.
В тревата ще лежим сред диви, жълти ириси,
додето пролетта, душите ни разголила,
отговор даде на: „Обич моя, ти ли си?”
ЗАКОВАН
Хълм,
като стена зелена аз познавам,
който вдява влакове
през ухото на тунела.
Недодялан влак познавам,
който гълта късни пътници
и плюе погледите им безцелни
през мътните прозорци.
От целия гердан прозорци
един във тъмното се взира,
познал ме тъжно маха
и дръпва внезапната спирачка
на мойто безпокойство.
Във неизвестността
съм закован на място.
Тази вечер.
БАДЕМИ
Два бадема захвърлил бе някой или
боднал ги просто ей тъй на шега.
Два слънчеви лъча изтеглили
два стръка пробили едва.
Век ли живели са, кой знай
или може би два?
Клопка от клечки и трели безброй плели са
спречкани стволове два.
Цял ден под тях ний се любихме,
или може би два?
Два пъдпъдъка прокудихме.
Боже, прости ни греха!
Мърмореха два коса отгоре ни,
но случи се вчера или беше сега -
два бадема нарочно събориха,
от завист или ей тъй на шега.
Бадемите паднали де ли са?
Ей ги - под кичур размирна коса…
С ядки от нежност, зеници засмели са,
блажено ресници притварят бадемите два…
РИБА
Вирнала снага сред бързея на глъчна улица
въздуха кършеше млада мряна риба.
Сепваха бедрата й на паветата лицата,
дяволит ветрец додето под полите й загриба.
Теглеха я седналите старци със кантарите ръждиви
и в кафето сипваше си скришом всеки
мляко вряло от гърдите й несговорчиви.
Боже, колко много споделиха откровените й дрехи!!!
Миг и още малко… и със мрежи дръпна я тълпата.
В мойта - петънце златисто само се заплете…
и желанията три в позлата все тъй теглят ме нататък:
„Да съм скършен въздух,
на паве лице
и кафе със мляко в трепетни ръце!”
СИНЬО
Истина е, истина е - кацна
на рамото ми сойка с орех в човката.
Узрели вече бяха и твърдееха гърдите сластни
и очите сини и перата сини ме докосваха.
И пръстенчето беше електрик…
Кипреха се в зной метличини по звънките й джапанки.
Изневиделица ме връхлетя и как ли не извиках
и да я изплаша след толкоз синьото очакване.
Твоя съм сега - хвани ме!
Сънувала съм те перата ми как рошиш.
Избиваше страстта дори под грима -
заплюх си те отдавна за добро или за лошо.
Кръжах край тебе - сляп ли беше,
че да не видиш как разцъфна мойто цвете?
Сега ме улови! Сега! Мигът е само днешен,
а утре ще си поделим все някак греховете.
Безмълвна беше тя, а разтреперан
туй всичко въздухът на глас го произнесе.
Стъписан съм стоял навярно тъй от вчера,
едва щом днес с ръка потърсих те къде си.
Безследно отлетяла си без сбогом,
преди реката придошла от размисли и вино…
Рамене за кацане под тебе всякога били са много,
а орехът за мен остана и поглед уловен в небето синьо.
ВЗЛОМ
Разплетена е вечер плитката.
Сън с преплетени крака.
Сън, разцъфнали са устните,
двойнодишаща в съня плътта.
В средата сплескана е жегата.
Препускат шемети разпрегнати.
Леглото пак преживя трепети.
Петлите проверяват три пъти.
Гъмжат нелепици всевиждащи.
Околовръст пролайват грижите.
Нощта е скупчена във мигове.
Надява изгревът веригите.
Забива жилото будилника.
Диктува винаги по-силния.
Сън към края - газене из плиткото,
наркоза със преплетени крака.
Взлом във недоспала бяла стая
на проза подир розов, розов сън.
ПОНЕДЕЛНИК
Как само искам да те впечатля,
че мога да рисувам пируети -
търпението ми е с форма на игла
и само в понеделници ще свети.
Чегъртахме го вече блатото от грях
и е половина плетената ми лъжица.
Сред мостовете в понеделник спрях,
макар че още те от пясъчни дъски са.
Тук охлюв фантазираше със слуз
поривите си по-звънко и от щиглец,
по мостовете той се щура наизуст,
щом парапетите им още имат мигли.
Безгрешно точен бръмбар носорог
накъдря сръчно бръчиците на реката,
заплита плитките на всеки водоскок,
с които паметта преля от фотоапарата.
Паметта е с чекмеджета, като скрин,
а албумите й - сметища за снимки.
Пергелът за квадрати е с чорап един,
но акварелната дъга му е любимка.
Виж, разчекнат е пергелът до шпагат
и с босия си крак ще изчертай дъгичка.
Квадратен ще е само розовият цвят,
а зеленият в нослето ще те гъделичка.
Греховното зелено е в нюанс на веронез,
а жълтото е със свенливост на лютиче.
По оранжевите плитки на земята слез,
живота за да чуем как през нас притичва.
Той вкус на устни още къта в оня скрин
и с фотоапарата все тъй мига тук на моста,
не забравил мириса на оня зрял кармин,
на земята с нищо друго нямащ сходство.
Бръмбарът ще засияе с тембъра на виолет,
ти ще ме целунеш с устните на орхидея,
бял коминочистач ще пипнем за късмет,
а засмееш ли се пак и охлювът ще се засмее.
