Ромен Ролан

Ромен Ролан (Romain Rolland), френски писател, обществен деятел, учен-музиковед, е роден на 29.01.1866 г. в Кламси, Бургундия, в семейството на нотариус. От 1881 г. живее със семейството си в Париж, където завършва лицея «Луи Велики» и Екол Нормал. Учи две години в Италия. Защитава дисертация в Сорбоната (1895). Като професор по история на музиката чете лекции в Екол Нормал и Сорбоната. Заедно с Пиеро Обри основава сп. «La Revue d’histoire et de critique musicales» през 1901 г. Монографии: «Музиканти от миналото» (1908), «Музиканти на нашето време» (1908), «Хендел» (1910). Драматургия: пиесите «Орсино», «Емпедокъл» (1890), «Бальони» (1891), «Ниобея» (1892), «Калигула» (1893), «Обсадата на Мантуа» (1894). Драматичен цикъл «Трагедии на вярата»: «Свети Луи» (1897), «Аерт» (1898), «Ще дойде време» (1903); цикъл пиеси «Театърът на революцията»: «Вълци» (1898), «Тържеството на разума» (1899), «Дантон» (1900), «Четиринадесети юли» (1902); книга със статии «Народният театър» (1903). През Първата световна война е активен пацифист, написва множество антивоенни статии, влезли в сборниците «Над суматохата» (1915) и «Предтечи» (1919). Най-известното му произведение е романът «Жан Кристоф» (1904-1912) в 10 тома, създава също повестта «Кола Брьонон» (1918), цикъл книги за велики хора: «Животът на Бетховен» (1903), «Животът на Микеланджело» (1907), «Животът на Толстой» (1911), «Махатма Ганди» (1923), «Животът на Рамакришна» (1929), «Животът на Вивекананда» (1930). Лауреат на Нобелова награда за литература за 1915 г. Антивоенните му възгледи са изразени и в памфлета «Лилюли» (1919), трагедията «Пиер и Люс» (1920) и романа «Клерамбо» (1920). От 1921 г. до 1938 г. пребивава в Швейцария. След Първата световна война най-значителното му произведение е романът «Очарованата душа» (1922-1923). През 1935 г. посещава СССР, среща се със Сталин. Преди московските процеси заявява, че Киров е «убит от фанатик, тайно поддържан от такива хора като Каменев и Зиновиев». През 1936 г. публикува сборника с есета и статии «Спътници», в който пише за философите и представителите на изкуството, които са повлияли на творчеството му, сред тях са Шекспир, Гьоте, Толстой, Юго и Ленин. Чуждестранен почетен член на АН на СССР (29.03.1932). През 1939 г. излиза пиесата му «Робеспиер». Оказал се в окупация, след началото на Втората световна война работи над автобиографичните си произведения «Вътрешно пътешествие» (1942), «Околосветско плаване» (1946) и грандиозното изследване на творчеството на Бетховен - «Бетховен. Великите творчески епохи» (1928-1949). През 1944 г. написва последната си книга «Пеги» за поета Шарл Пеги. Умира от туберкулоза на 30.12.1944 г. в окупирания Везле. Посмъртно са публикувани неговите мемоари (Memoires, 1956).


Публикации:


За Ромен Ролан:

СЪВЕСТТА НА ЕВРОПА/ автор: Станислав Джимбинов/ брой 81 февруари 2016