Емма Меншикова

превод: Тихомир Йорданов

***

Там някъде - война, война, война…
Земя ранена и убита тишина.

А тук е светло, радостни души.
И зимата е сгушена във крепдешин.

Каква е чиста тази зимна красота!
Ти, Господи, спаси я за света.

И продължи я ти за радост пак,
когато зима е и само сняг и сняг…

Когато чисто е и бяло е съвсем.
Небето пък с наметка сива е и хем

гората е с копринен зимен шал…
Светът е цял от прелест заблестял…

Не ме приспива тази тишина
със нощната в прозореца ми - светлина:

че нейде тътне грохот от зори до здрач
и все не млъква този майчин плач.