В ОБУВКИТЕ МОИ ПРЕД ПРАГА…

Евгени Велев

***

В обувките мои пред прага на вратата вековна
трева млада поникнала е
татко го няма
гледката от прозорците не е същата
обрасли пътища и пътеки гмуркат се в земята лениво
граници и спомени заличават се бавно неповратимо
птиците от клонките на дърветата изсъхнали
чуруликат сякаш много различно
когато крача по хълма отсреща забравям да дишам
къщата бащина наднича някак тъжно и меланхолично
из подивели лози овошки и бъзови клонки
почти догаряща жарава е вече
залезът-кървящ

Ето аз все още съм малко дете
и докосвам с мечето си плюшено и вехто
ръцете на мама която не знае как се обича


ГАЛЬОВНО

            На дъщеря ми Йоана

Ти вече да виждаш можеш
всяка гънка на планетата Земя
през окото на духа блуден - блудница несретна
и да чуваш можеш как душата човешка
като повяхнал лист се къса
под парещия поглед на опуленото слънце
Изпий тогава своята младост
вместо чаша вино руйно
дорде узнаеш на залеза цвета
и края на мечтите
Изпей на песните песента
със строфи нечувани и възбудена напевност
преди на подиума прочут - този на живота
оркестрант-артистите тромпети да продухат
с мелодия чудна и дива
ту бърза ту страшна ту нежна ту безбрежна
като изпепелена земна шир
от същото надменно слънце
Това наистина ще предизвика гнева на много хора
които повярвай ми няма да познаваш
но ти не спирай
Радостта очаквана от теб ще има вкус на хляб и вино
и дъх на пролет лято и любов

И лъчите слънчеви гальовно ще те галят


СИНОВНО
                    На сина ми

Малка е земята за тебе
и за мен е като тесен ковчег
Беше нищожна и крива за дядо ти
за моя и за всички наши деди
Родила е хора с лица
колкото лицето на Бога
Умираме и отново се раждаме
Денем жужейки като диви пчели
с мотика слово четка туш и перо
подир цветът на същата тази земя
а нощем сънувайки тучни поля

Ти върви
аз ще поседна крилото си куцо
да попришия


ТИ

Ти която приличаш на друга
или на момиче смело от сънища мокри
ела на онова място под луната и звездите -
тя нащърбена, а те сприхави и гневни
остави на кичестия бор белите кахъри и тъгата черна
дрехата си тънка метни на шипковия храст
                                                              отсреща
и стъпчи моите въздишки с думи слепи
                                                           напълно гола
сред хаоса от чувства, страст, гняв и умиление
намери своето място, потърси бляновете си мечтани
ти в моите светове духовни, аз във твоето тяло
живот да посеем, любов да пожънем
дали ще се познаем
не зная


***

Да наричам дом сърцето ти младо искам
и да не звучи това като рефрен досаден
искам
Да пия вино от устните ти нежни искам
и то да е горчиво
искам
Да те намеря да ме намериш искам
и сенките ни да се обичат
искам
Да те люби този който иска
но любовта ни да остане
искам
Да се усмихваш и когато ме няма искам
и душата ми да не заприлича на изоставена златна мина
искам
Да е дом сърцето ми за теб дори когато не тупти искам
и това да не e всичко
искам

Искам


***

Пламъци като крила на падащ ангел
Кълба димящи като гъбите от Хирошима и Нагасаки
във нощ пред камината горяща която не се очертава да има край
Нощ като картичка на неспящ китайски мегаполис
където утрото и да не закъкнее нищо няма да е същото
От иконката на шкафа отлитат демони
Картините по стените се заместват от работещи неспирно
телевизори във мол
Отнякъде внезапно идва и си отива надеждата
че всичко това е сън
и че чашата с уиски не истинска
а ледът в нея - отблясъци на нищото


***

Тишина от крясъци и плач безконечен
Скръбта танцува фламенко
от червено до черно душевнономрачно
Пустош заченала в утроба от греховни различия
Страстта пее Земба Куека
и навярно скоро ще свърши
Край от лопати пръст и тамян
шепа пръст вино вода и елей

Все някога всичко просто ще свърши