Георги Константинов

АЗ ТЕ ТЪРСЯ В ДЪЖДА…

Аз те търся в дъжда. Срещу мене вървят дъждобрани.
Чувам есенни думи и пролетен смях.
А витрините трепкат в нощта като сини екрани
и рекламното лято ме гледа от тях.

Аз те търся в дъжда. И за времето нямам представа.
Даже твойта усмивка си спомням едвам.
Чувствам само това, че внезапният дъжд не престава,
че започва сезонът, когато съм сам.

Знам - на тебе ти трябва любов и закрила в живота.
Знам, че идва в мечтите ти
мъж с дъждобран.
Цяла нощ ти разказва той своите два анекдота
и сърцето си слага на твоята длан.

Аз на този прекрасен човек не приличам, изглежда,.
Дълго махам с ръка във дъждовния час.
Всички нощни таксита отиват за спирка Надежда,
а съвсем във обратна посока съм аз.

ДИМ

По хребета на есента
следа от мълния открихме…

Обикнахме се в самота.
В общуване се отчуждихме.

Сега мълчим. И хладен дим
пълзи по чувствата ни днешни…

Едва ли ще се разделим.
Но знам, че няма да се срещнем.

1980

ВЗЕМИ СЕ В РЪЦЕ

Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по релсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни.
Не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш -
вземи се в ръце!

Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни.
Не падай с безволно сърце.
Щом всички пространства са пусти -
вземи се в ръце!

Когато в живота огромен
не спира при теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице…
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!

1981

РАЙСКИЯТ ПЛОД

           на великия Шекспир

Бях влюбен неведнъж
през този мой живот.
За глътка щастие
с години страдах…
И вече вярвам:
любовта е райски плод,
откъснат от
градините на ада.

2015

КЪСНАТА ЛЮБОВ

Късната любов
се промъква в душата ми
като крадец в късна нощ.
Но дали ще намери
нещо за крадене
в тази пуста душа?
Май всичко по-ценно
задигнаха
предишните мои любови…
Остана само това
мое
вехто
сърце!

2016

НЕЖНИЯТ ПЛЕН

Бях влюбен и аз в любовта
безгрижно и просто.
А тихо се питам за нея сега:
Дали любовта
е някакво робство?
Или пък е вид свобода?

Тя грабва те в плен
и от нея зависиш.
Но в нейния облак свободно летиш.
Понася те чувство,
което не мисли.
А своите мисли
ти с друг ще делиш…

Какво любовта е -
не, нямам идея.
Но много ми липсва в студения ден.
И страдам, че аз съм
свободен от нея.
И тихо мечтая
за нейния плен.

2015