ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ЛИ ОПРОСТАЧВАНЕТО НА НАЦИЯТА?

Огнян Стамболиев

“Красотата ще спаси света”, казваше великият Достоевски. Разбира се, не самата красота, а човекът, способен да възприеме прекрасното като истинското съдържание за живота.
За съжаление ние, българите, започваме да се отдалечаваме, както от красотата, така и от истинското съдържание на живота. Пошлото и грозното най-безцеремонно изместиха красивото, оказаха се по-силни, по-устойчиви, защото са по-агресивни. А и изгубихме доста от съпротивителните си сили. Факт е, че не можем дори да излезем всички, когато има избори, и с гласа си да пометем предателите и рушителите на България, слугите на Вашингтон и Анкара. Мнозина от нас се оплакват, че животът им е станал сив, скучен, духовно беден, но не се замислят достатъчно сериозно за причините. Свързват това единствено с кризата. Разбира се, че тя е изпитание за всички.

Материалната бедност води и до духовна.

И все пак: може би духовното не е имало достатъчно корени у нас, за да оцелее при тази буря? След като сега мислим само за материалното и казваме: “не ни е до култура, след като нямаме пари!”… Започва един повсеместен процес на “опростачване на българската нация”. Бих добавил: особено на младите, което е страшно! Защото много от тях не знаят кой е Пушкин, Яворов, Бетовен, Верди или Владигеров… Четох, че наскоро чалга заведение в Студентския град в столицата правело „кючек маратони” за младите българи с голям награден фонд! Да, наистина, ситуацията е критична, да не казвам, безнадеждна.

Държавата днес има огромна вина.

През тези изгубени осемнайсет години тя обърна гръб на културата и духовността, изтика творците и интелигенцията „натясно в ъгъла” (има такъв роман на Съмърсет Моъм), започна да руши и разгражда създаваното през десетилетия с ума, таланта и енергията на поколения творци, а и с немалко средства. Реформата „ОФД” /или механичното сливане на оперните театри със симфоничните оркестри/ съсипа оперите и оркестрите, а също и големите фестивали – най-стойностното в българската култура. И това е престъпление, което историята един ден ще накаже. Но има и други причини. Тук не бива да се отмине и негативната роля на някои медии, които съвсем не са малко. Вместо да подкрепят българската култура и духовност, те по-скоро са склонни да ги подценяват, дори да ги иронизират и пародират! Вярно е, че немалко издания имат “културни” притурки. Но какво има в тях? Съвсем малко български теми и публикации на творци (главно от столицата, страната е “провинция” или “извън столицата”!, на едно място прочетох следната глупост: „културата в извънстоличните градове”!?), а основното е реклама – платена или не – масова култура: екшън, поп, рок, джаз, реклами за жълти, черни или розови романчета, холивудски тъпекшъни, плюс нашенска долнопробна чалга. Така в тях ще прочетете за силикона на Глория или за задните части на Азис, но не и за добър театрален или оперен спектакъл в Сливен или Стара Загора или за дебют на млад режисьор в Русе…

Коварната роля на медиите

Особено голяма вреда на българската духовност нанасят електронните медии – сред тях първо място заема антибългарската и антикултурната BTV, на която дори инициалите се изписват по американски! Този телеканал, нахално заел мястото на националния Ефир-2 /това е една огромна грешка на държавата!/, денонощно бълва долнопробни американски и сапунени латиноамерикански филми и сериали, чалга, рап, диско и едно просташко вечерно шоу. По ВТV няма да видите нито български филм /дори на националните празници или на годишнините на Вазов, Ботев и Левски!/, нито български спектакъл, да не говорим за опера или оперета!, нито едно нормално българско предаване с теми от историята, културата, нашата духовност. Всичко тук е естрадизирано, американизирано, опошлено. Водещи като безсрамния и ръсещ простотии и вече клозетни вицове Слави Трифонов и всезнаещият и с невероятно високо самочувствие Николай Бареков, известен повече като Ники Дудука – Бареков, си позволяват да се държат фамилиарно, дори дебелашки с известни личности, да профанизират всичко. Двамата медийни герои – лумпени направо се състезават кой повече ще оплюе „Атака” и Волен Сидеров! Новините тук също са цензурирани, окастрени, силно манипулирани, въпреки претенциите на медията, че била сред водещите. И тук, както в Канал-1, има списък на лицата, които могат да бъдат допускани до екран и на тези, които трябва системно да се оплюват. Учудващо е, че СЕМ все още не е отнело лиценза на тази изключително вредна за България медия, а се нахвърля върху единствената национална и българска телевизия СКАТ и единствената българска патриотична партия Атака…

Представят се клюки, сензации интриги…

Скандали и, а ако липсват такива – просто се фабрикуват. Най-вече от продажните ВАЦ-ови вестници, които опростачват нацията. Фактите и явленията се показват изкривено, съкратено, осакатено – опошляват се дори ако става дума за високо изкуство. Преди време исках да представя в един от партийните ежедневници един голям български театрал, истински жрец на Мелпомена, сега много успешен директор на един от най-отдалечените от София, неликвидиран още от “реформата”, театър. Шефката на културния отдел отсече: “Но той не е Куркински, Морфов или Стоянка Мутафова, че да пишем за него!” Какво можех да й отговоря? Не бих могъл да пиша за “явлението Куркински”, за вече фъфлещата и преиграваща Стоянка Мутафова, за разсипалия Народния ни театър Морфов, за некрофилските ексцесии на Иван Станев или за псевдоноваторските “спектакли на” по Шекспир на Лилия Абаджиева, които са вече един анахронизъм в театрална Европа. “Но хората искат сега това?”, ми каза друг редактор… Съмнявам се. Или тези медии искат всеки божи ден да ни натрапват грозното, циничното като нещо ново и модерно, дошло уж от „културна Европа”. Сякаш сме аборигени от Австралия и нямаме критерии кое е истински съвременно и кое не. Защо пошлото и низкото, което сега мнозина издигат в култ, трябва да измества красивото и нормалното? Някога Чехов възкликна: “Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът трябва да се издигне до Гогол!”. Да, но у нас надолу слиза всичко: театър, медии, публика… Дори и вкусът на българския президент, чийто любими певци са Веселин Маринов и чалгаджийката Ивана, на която плати огромна сума за кампанията си от държавния бюджет…
А съвсем не е така, например, в северната ни съседка. Там няма подобно опростачване на централните медии. И Първа и Втора програма на националната Румънска телевизия са наистина национални и културни /Там, както и в Русия, Полша, Франция и цяла Европа има отделни телеканали за култура и класическа музика!/. Но дори по централните две румънски програми редовно можеш да видиш предавания за румънска литература, музика и култура, филми и спектакли – национално производство, филми от Европа, не само американски боклуци, директни включвания от фестивали и конкурси. Например, Букурещ 2 предаде директно всичките 22 концерта от фестивала “Енеску”, а за нашата ВTV, изглежда, че културата и особено класическата музика, дори в годината на Моцарт, е нещо неприлично. (?) През 2000 година се навършиха 150 години от рождението на Вазов, но в „модерната” медия на Мърдок – ВTV нямаше място за него, докато телевизиите в Букурещ, Варшава и Москва, излъчваха всеки Божи ден, без изключение, през 1998, 1999 и 2001 година вълнуващи предавания за Пушкин, Шопен и Еминеску… Но какво да говорим?! Вече съкратиха и историята, и българската литература в българското училище и говорим не за варварското турско робство, осакатило ни за векове, а за… „османско присъствие” по българските земи или по- точно в „Булгаристан”, както вече казват по турските новини в „Българската” „Национална” Телевизия… А „питонът ДПС”, както сполучливо го назова публицистът Стефан Солаков, продължава да души и разсипва България…