Константин Сагаев

Константин Сагаев (псевдоним на Константин Димитров Стаматов), български писател, е роден на 07.12. 1889 г. в село Първенец (тогава Фердинандово), Пловдивско. Завършва гимназия в Пловдив, учи право в София, Белград и Виена. Участва в Балканската война (1912-1913). След войната учителства 1 г. в Пловдив и е главен редактор на в. „Трибуна” (1913-1914). През 1918 г. се премества в София и се включва активно в обществения живот, главен редактор на списание „Обществена обнова” (1919-1920), в. „Театър” (1923-1924), сп. „Време” (1928). Основател и директор на първата у нас Българска драматическа школа (1921-1936). През 1922 г. създава първия в България театър за деца и юноши. От 1926 г. член на Секретариата на обществото на драматическите писатели и театрални дейци. Директор на Народния театър и Народната опера в София (1931-1933). Сътрудничи на редица издания от 1909 г. с разкази, сценки за деца и юноши, статии и рецензии по културни и обществени въпроси. Автор на студии и ръководства за театрално изкуство. Превежда пиеси от Гьоте, Ибсен, А. Мюлер и пиеси за деца и юноши. Съчинения: „Стихове” (1916), „Душевен зной” (стихове, 1918), „Накъде? Книга за човека” (1919), „Вихри. Драматически скици” (1923), „Елементи на драматическото изкуство” (1927), „На кладата в името на бога” (повест, 1927), „Али Баба и 40-те разбойници” (пиеса за деца, 1928), „Елфей на дъното на езерото. Юда от Назарет. Волнодумко” (4 едноактни пиеси, 1928), „Уф! Палечко” (пиеси за деца, 1928), „Витлеемският младенец. Видението на Цезаря” (пиеси за юноши, 1929), „Джуджето Мук. Халифът щърк” (пиеси за деца, 1929), „Ефигения в Авлида. Разбойници” (по Еврипид и Шилер, пиеси за юноши, 1929), „За свещите, които изгарят в храма”(очерци за артисти, 1929), „Ковачът - царски син. Седемте гарвани” (пиеси за деца, 1929), „Крали Марко” (пиеси за деца, 1929), „Късмет” (пиеса за деца, 1929), „Обутият котак” (пиеса за деца, 1929), „Ситненци” (комедия за деца и юноши, 1929), „Случки с Моню и Боню” (1929), „Театъра. Генезис, цели, задачи и условия” (1929), „Томонори” (японска приказна пиеса, 1929), „Царски урок” (пиеса за деца, 1929), „Детският театър като дидактическо средство” (1930), „Откровения на актьора. Сентенции и афоризми” (1930), „Театър за селото” (1930), „Българска драматическа школа. Система и план” (1931), „Сестри. В огъня. Лисица-хитрица. Синът на пирата” (пиеси за деца, 1931), „Българският народен театър. 1930-1931″ (1934), „Прорези” (драматически скици, 1934), „Ронливи брегове. Драски” (1934), “Audia-tur et altera pars! Констатации по положението и дейността на живия театър днес и спънките в него” (1935), „Вихрушка” (драматическа хроника, 1936), „Найден Геров” (1936), „Лисана-хитрана (пиеса-басня); „Ако царят ме вземе…” (приказна пиеса) (1938), „Искам възмездие” (битова пиеса, 1940), „Татко, татко, къде ще идем ние?” (пиеса, 1940), „Тая нощ власт няма!” (пиеса, 1940), „Той” (епична пиеса, 1940). Член на СБП. Умира на 27.08.1963 г. в София.


Публикации:


Проза:

ОЧИТЕ/ брой 87 септември 2016


Публицистика:

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ДРАМАТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО/ брой 81 февруари 2016

ВДЪХНОВЕН АКТЬОР И ФИЛОСОФ-РЕЖИСЬОР/ брой 96 юни 2017