УТРИННИ ЗАРИ

Анатолий Петров

Софиянецът Чародей Шиваров се канеше да напише сценарий за телевизионна новела с горното заглавие. Но работата не потръгваше. С нея авторът искаше да напомни на зрителите позабравената романтика в българското село, тъй че мнозина да се трогнат и си спомнят за момичето на Любен Каравелов, което мете двора и тихичко си пее, за Сали Яшар от разказа на Йордан Йовков „Песента на колелетата”.
Приятелят на Шиваров, Партений, му предложи да замине за неговото родно село в Дунавската равнина и да се настани в бащината къща. Чародей прие и отпътува с нощния влак. Избра това време, за да размишлява върху епизодите, персонажите, ала най-вече да види утринните зари. Слезе от влака преди разсъмване, тръгна пеш по черния път, виещ се край брега на Искъра. Надяваше се, като засияят зарите, да срещне стопани от селото - кой седнал в магарешка каручка, кой с мотика на рамо. Наоколо цареше тишина. Показаха се крайните къщи. Оттам към реката бягаше запъхтян младеж. Не отвърна на поздрава на Шиваров, а усили темпото, като на олимпийско състезание. Неочаквано след младежа след младежа с крясъци тичаше немлада жена, размахвайки тояга. Облечена цялата в бяло, със силно изрусена коса, тя приличаше на нимфа, която преди изгрева на слънцето бързаше да се скрие. Крещеше:
- Негоднико! Марш оттук, голтако! Твойта… Ако те стигна, Господ да ти е на помощ! Не само ще ти изпотроша краката, но и ще те смеля на кайма! Ще разбереш коя е Ганета Луковитска…
Младежът смело нагази в реката. Потънал до кръста, бързо стигна до отсрещния бряг и изчезна в царевичната нива. Ганета хвърли тоягата след нега, която падна в реката и течението я понесе. Забеляза Шиваров:
- Ох, колко съм нещастна!
- Крадец ли гонехте, госпожо? - попита той.
- Крадец на жени - отвърна тя. - Проклетникът иска да се ожени за дъщеря ми Сузана, девет години по-възрастна от него. Уговорили след полунощ тя да излезе, а той на ръце да я пренесе през реката. Кучият син, измерил дълбочината на това място, ала не познал с кого си има работа!…
- Добре, че не е успял - одобрително кимна Шиваров.
- Не е успял, защото тя и сега спи…
Утринните зари заблестяха. Двамата вървяха по прашната селска улица. Ганета попита:
- Кой си ти, господине, и къде отиваш?
- Отивам да поживея в къщата на Партений.
- На почивка ли?
Чародей се поколеба, па отвърна:
- Идвам с много важна мисия. Ще извърша преброяване на мухите.
- На мухите?! - учуди се Ганета. - И за такива мероприятия на правителството не бях чувала! Не може парламентът да не ги е одобрил! Как ще ги броиш?
- Известни са няколко методики. Възприех тази с кубическия коефициент. Ще изчисля статистическата грешка, после ще направя геодезични измервания на квадратурата на селото. Доста време ще ми отнеме този важен за държавата проблем.
Шиваров усети, как от събеседничката лъха силно на алкохол. Загледа се в сака му, като попита:
- Какво има в шишето?
- Троянска сливова ракия - гордо отвърна той.
- Я ми дай да глътна малко, да уталожа нервите! Пък и да ти се намери на онзи свят.
Чародей подаде бутилката, пожелавайки:
- Наздраве! Господ да чуе думите Ви. - после попита: - Как съпругът Ви гледа на кражбата на жени, госпожо?
- Мухльо! Нощен пазач е в града. Аз съм бръснарка. Известна… Да знаеш колко бради съм докоснала, колко коси съм подстригала, колко глави съм боядисала и измила!… Прибрах се на село. Плащат ми минимално да се грижа за библиотеката в запустялото ни читалище. Единствена посетителка е съседката на Партений - Анчето, пенсионирана учителка, госпожица. Ще те кани на кафе и ще ти приказва сладко, сладко…
От другата страна живее дядо Кръстю Зурлата, любител на приключения. Ще видиш, как посред нощ, тихо на пръсти, отива да прави серенада на вдовицата Пенка. Срещу него живее смахнатата Веска. Господине, тъй както във всяко стадо има мърша, така има мърша и сред хората в селото ни. Аз съм най-видната личност. Някои ме наричат селска клюкарка. Но аз се гордея, че умея да поднасям информация, като талантлива журналистка. Впрочем, покани Анчето да ти помага при преброяването на мухите! Имаш ли жена?
- Забягна с един циркаджия за Испания.
- Брей, как не се намери и за мен някой Палячо, да ме грабне и да полети с мене по света! - въздъхна Ганета и надигна шишето с ракия.
По Искъра крякаха речни чайки. От съседното село долитаха звуците на църковни камбани. Православните християни празнуваха днес Възнесение Господне - Спасовден.
Шиваров и Ганета бавно пристъпваха по улицата.
Чуха как мъжки глас в кошарата на близка къща произнася реч:
- Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми дами и господа! Мили депутатки! От тази висока трибуна ще се изкажа по въпроса. Моля, господин председателю, да не ме прекъсвате. Колеги, въпросът е важен и трябва конкретно да се види, безпочвените думи да станат почвени. Уважаеми депутати, ето къде е разковничето! Чесънът расте добре на наторена почва. А ние, уважаеми дами и господа, с какво торим залата? С мазни приказки… На милото ни Отечество стигат и половината депутати. Марш от тук! Благодаря за вниманието!
- Кой е този? - учудено попита Шиваров.
- Господинът е селският козар Славчо - отвърна Ганета. - Репетира всяка сутрин. Готви речите си за парламента. Някаква партия му обещала да го направи депутат.
Гласът от кошарата се извиси отново:
- Господа, опропастихте държавата!…
Минаващите по улицата Ганета и Шиваров видяха как кандидатът за депутат изведе от кошарата кучето и магарето, единствените посетители на въображаемата пленарна зала.
Разсъмваше. Стопаните изкарваха козите на селския площад. Оттам козарят ще ги изведе на паша.
Ганета побърза да се прибере, защото в тъмното бе излязла по нощница. Шиваров отключи вратата на къщата. Бе добре подредена. Опъна се на леглото. Заспа.
Неизтрезнялата бръснарка тръгна из селото, да уведомява жителите за предстоящото преброяване на мухите…
Всяка сутрин преди разсъмване Шиваров отваряше прозореца на стаята, за да се наслаждава на прелестите на утринните зари. Вечер до късно пишеше сценария.
Хрумна му да посети библиотеката. Завари Ганета да плете вълнен чорап на една кука. Попита я:
- Госпожо, да е идвал при вас Шекспир?
- Не съм чувала за такъв човек. Оттатък Искъра се заселиха англичани. Върви да го търсиш там!
- Жалко - рече Шиваров. - Надявах се да намеря тук и Хамлет, принц Датски?
- Какви ги приказваш, господине? Кой принц ще дойде в село, в което се извършва преброяване на мухите!
Шиваров промърмори:
- Поне Сали Яшар на Йовков да бях срещнал…
- Това вече е друга работа. Познавах дядо Сали. Бе от съседното село, калайджия по професия. По Великден идваше тук да калайдисва. Отсядаше у кръчмаря Йонко, а не у Йонков, както ти спомена. Едва ли да е жив. Беше отдавна…
Чародей си тръгна. Ганета викна по него:
- Ало, преброителят на мухите, забравих да ти известя важни новини! Тази нощ от мазето на дядо Маринчо са откраднати буркани с компот и туршия. Крадците са изнесли и буренцето с ракия. Ах, каква чудесна ракия беше сварил! А по-миналата нощ на кандидата за депутат извели магарето от кошарата. Ще го смелят на луканка. Крадците дали на кучето кренвирши, та да мълчи. Корупция! Искам да съобщя и нещо, много важно: симпатичният младеж Кънчо, когото подгоних и той прецапа Искъра, е много добро момче. Как съм се заблудила аз, глупачката! Ами той ще бъде златен съпруг на дъщеря ми. Тъй безумно я обича! Разгласил, ако не му я дам, ще се удави в Искъра, но не тук, а надолу, във вировете, дето реката се влива в Дунава. В събота ще подпишат в кметството граждански брак…
Ганета млъкна, защото сълзи от умиление се търкулнаха по бузите й. Обаче тя не извести на Шиваров по-важната новина: дъщеря й Сузана казала, че само след броени месеци ще я дари с внуче.
В събота Шиваров отиде в кметството да наблюдава милата церемония. Там чакаха кумовете, поканени от Ганета от съседното село Гостилево. Младоженците дойдоха, подписаха граждански брак и с кола заминаха за града. Ганета се обърна към кумовете:
- Вие, скъпи кумове, си вървете вкъщи! Не сме се подготвили за гощавка. Пък като станем готови, ще ви поканим на ядене и пиене…
Мъжът и жената мълчаливо си тръгнаха пеш към селото си, тъй както пеш бяха дошли. Придружена от пияния селски шивач Мехлемски, Ганета замина в неизвестна посока.
Не мина и седмица, когато из селото се разнесе новината, че зетят на Ганета и златен съпруг на дъщеря й, Кънчо, тайно избягал в Испания, за да се скрие от изтърпяване на ефективна присъда за кражби и взлом, постановена от Районния съд в града. В тази седмица пияната селска бръснарка Ганета се потули някъде. Никой не знаеше местонахождението й.
Шиваров повече нямаше работа тук. Сценарият за телевизионната новела бе написан, а мухите „преброени”. Като написа последните редове, той си спомни думите на прочутия български художник, академик Дечко Узунов, че творчеството обича тишината. И тук той я намери.
Преди разсъмване тръгна пеш към железопътната гара, за да отпътува за София. Наближи Искъра. Видя как утринните зари се оглеждат в реката. Постоя, помисли. Извади от джоба на сакото листовете за сценария на новелата. И под светлината на слънчевите лъчи смени заглавието. Вместо „Утринни зари”, с едри букви написа: „Печални залези”.