Димитър Хаджитодоров

Привечер свраките си казаха нещо и полетяха към града. Спряха близо до къщите. Малките сврачета недоумяваха защо е тази суетня по тъмно.
Бяха задрямали по клоните, когато дочуха гърмежи. Сънени, птиците се успокояваха, че това не са ловджии. Небето срещу тях бе озарено от ярка светлина. Червени и зелени огньове излитаха високо и се разпръскваха с пукот на блестящи късчета. Хиляди звезди се изсипваха над покривите.
- Какво е това?! - запита тревожно най-малкото свраче.
- Фойерверк! - отговори свраката, която бе живяла край училището и знаеше повече от останалите.
- Защо трещи?! - безпокоеше се сврачето.
- Хората посрещат Новата година и се забавляват с пламъците!
Обяснението бе непонятно и сврачето не го разбираше.
- През зимата жителите в градовете и селата устройват празник и си даряват подаръци! За тях това е веселба, но ние трябва да внимаваме, да не пострада някой! - продължи свраката.
- Тогава защо долетяхме тук?! - продължаваше да разпитва сврачето.
- Утре хората ще изхвърлят остатъците от трапезите си и всеки може да се нахрани до насита. Дойдохме рано, за да не ни изпреварят врабчетата, които разглеждат през прозорците елхите с играчки.
- А ние можем ли да ги видим? - поинтересува се сврачето.
- Можем, разбира се. Но не е приятно да наблюдаваш отрупани с храна маси, без да клъвнеш трошица. За това ще почакаме…
Свраките се завърнаха добре похапнали и заспаха по дърветата. Сврачето се отдели тихо от ятото. Нямаше търпение да сподели новините, които бе узнало.
То забеляза синигерчето, свито на завет под храстите. Птичката толкова се учуди от интересния разказ, че застина с широко отворена човка. Вестта се разнесе из гората и най-младите обитатели започнаха шумно да я обсъждат. Скоро всички решиха единодушно, че могат да направят и те свои празник, с украсено дърво.
Катеричките предложиха подходяща елха, а синигерчето полетя към града, за да покани няколко врабчета, като най-запознати с подреждането на играчките.
Немирниците с къдрави опашки донесоха жълъди и лешници. Една по-далечна братовчедка прибави и няколко сушени гъби. После се запромъкваха внимателно по клоните, без да събарят снежните дантели.
Зайците се появиха с моркови и зелеви листа. Те обикаляха дървото и избираха свободни места за украсяване. Двама от тях - чичо и племенник - се ослушваха с дългите си уши да не се зададат вълка и лисицата или някое ловджийско куче.
Шетнята бе оживена. Дори мишките надникнаха от леговищата. Като узнаха за какво става дума, те предложиха семенца и дребни плодове на птичките, прелитащи над тях. Развеселени, певците чуруликаха така, сякаш не предстояха още два - три месеца студ и мраз.
Сойките влязоха безстрашно в шипковите храсти и събраха забравените червени топчици. Някои издириха и замръзнали дренки, а други посипаха елхата с дъжд от сухи кленови и яворови семена.
В разгара на веселбата дойдоха и по-възрастните. Майки и татковци, лели и чичовци се наместиха на близките клони. Въодушевено, сврачето поздрави гостите и обяви имената на най-заслужилите участници в празника, като не пропусна да спомене и себе си. Синигерчето и щиглецът изпяха туристически дует, а врабците пригласяха хорово. В момента нямаше по-добри артисти и песента бе посрещната с овации.
Не всички горски жители присъстваха на празника. Вълкът и лисицата обикаляха нейде кошари и кокошарници. Глиганът не харесваше шумните сборища, а сърните имаха други развлечения. Мецана спеше дълбоко и на трапезата нямаше нито едно гърненце с мед. Таралежът и костенурките се криеха неизвестно къде. Пойните птици отдавна се бяха преселили на юг. За това пък се дочуваха гърлените гласове на враните и високия фалцет на кълвачите, които долетяха, за да се полюбуват на интересната елха.
На раздяла, всички обещаха да организират ново тържество, с идването на пролетта и на прелетните птици. А след това и през лятото, когато узреят плодовете. Бяха толкова увлечени, че обсъждаха дълго какво още може да направят.
На следващата сутрин катеричките събраха играчките от елхата и закусиха с тях в хралупите си.