ПУСНАХА ЧЕРНА КОТКА В ТЪМНА СТАЯ…

Михаил Кузмин

превод: Георги Ангелов

***
Пуснаха черна котка
в тъмна стая
и стана мъничко по-светло…

***
Робска психология,
но господарска философия…
И всичко това -
в един човек!

***
Лесно е да си
представим Смъртта
с коса,
а небитието - с компютър…

***
Аве, Инстинкти,
отиващите на смърт
Условни Рефлекси
ви поздравяват!

***
«Виждащите очи победиха чуващите уши»…
Това вероятно
е цитат от Жан Бодрияр?

Не, това е киргизка пословица!

***
Какво знае първият сняг
за вечната замръзналост?

***
Има философи,
в присъствието на които
мислите си слагат маски
и се преструват на догми.

Но има и философи,
които си слагат маски
и сами стават догматици.

***
Живяха оптимист и песимист.
Оптимистът обожаваше да се ражда,
а песимистът обичаше да умира.
Живяха дълго и щастливо.
И не умряха в един и същи ден и час,
защото и двамата бяха безсмъртни!

***
Вие, казват, че сте много талантлив писател?
Да, така говорят всички…
Е, тогава именно на вас
ще продиктувам
новия си роман!

***
В безответната любов
малко полза,
но много поезия…

***
На вид - млад поет,
а всъщност - стар пазач на гробището
за метафори.

***
Паролата на песимистите - едва забележимата усмивка.
Паролата на оптимистите - едва забележимата сълза.

***
Двете думи «roseau pensant»
(мислеща тръстика)
ни обясняват не всички хора,
а само един човек - Блез Паскал!

***
Паузата между думите
не трябва да се превръща
в Голгота на мълчанието.

***
Мечтаеше
мазолът на ахилесовата му пета
да стане част от мита за Ахил.

***
Вампирът прелистваше лъскавото списание,
с удивление откривайки,
че се отразява на всяка страница…

***
Мога добре да се смея
и първи, и последен!
Но отдавна вече не ми е смешно!