СЛАВЯНСКО ПОКЛОННИЧЕСТВО ПО СВЕЩЕНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ МЕСТА
В средата на мразовития месец януари 2016 г. група творци осъществи едно необикновено пътуване - то започна от Чирпан, мина през Пловдив, Калофер, Карлово и завърши в Копривщица. Това са знакови за нашата културна история места.
Целта на обиколката беше да се представят три нови многоезични книги, съдържащи оригинали на български и преводите им на 9 славянски езика. Това са луксозните томчета, издание на Славянска литературна и артистична академия: „Гора зашуми, вятър повее…” (на Хр.Ботев), „Поетът на белоцветните вишни” (на Димчо Дебелянов) и „…А можехме, Родино свидна!” (на Пейо Яворов).
За да покажат съпричастието си към славянската кауза, в България пристигнаха поетите Людмила Снитенко (Русия), Олена Марченко (Украйна) и Любомир Груевски (Македония), които са от активните преводачи на Ботев, Яворов и Дебелянов на съответните езици.
Организаторката на тази поредица от срещи е Елка Няголова - председател на Славянска литературна и артистична академия. Това е една организация, която съществува вече 13 години, издава луксозното списание „Знаци” и провежда всяка година - около 24 май във Варна и околността - петдневен международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка”.
Академията има завоюван авторитет в Европа, доказателство за този факт са клонове й в 19 славянски страни - това са не само добре познатите Русия, Украйна, Литва, Латвия, Беларус, Молдова, Армения, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония, но и Англия и Германия, където след промените в Източна Европа се установиха компактни славянски общности. Инициативите на тези филиали - а това са конференции, фестивали, рецитали, премиери на книги - са винаги с участието на висши държавни органи и представители: министерства на културата, кметове на столици и големи градове, глави на православието по места, главни редактори на вестници, председатели на творчески съюзи.
***
И сега конкретно - какво се случи от 13 до 17 януари?
Най-новото томче на Яворов „…А можехме, Родино свидна!” съдържа близо 30 негови творби на български език и техни преводи от поети на Армения, Башкирия, Латвия, Македония, Полша, Русия, Словакия, Сърбия, Украйна, Хърватия, Чехия.
По предложение на Тодор Иванов - директор на Музеен комплекс „Пейо Яворов” в Чирпан, Славянска академия беше поканена за съорганизатор на Яворовите януарски дни - 2016. Към гостите от чужбина се присъединиха българските поети Елка Няголова, Трендафил Василев, Надя Попова и Анжела Димчева, които бяха придружавани от доц. Петър Димитров, художника Валерий Пощаров и младата оперна певица Калина Томова, студентка в Националната музикална академия - София.
На 13 януари в двора на родната къща на гениалния поет Огъня на поезията беше запален от Елка Няголова, която сякаш почувствала магията на смълчания двор и надвисналия над десетките присъстващи дух на Поета, под ръмящ божествен дъжд, облече вълнението си в силно прочувствени, метафорични слова: „Има факли в българската културна история, които не догарят, колкото и време да мине след тяхното запалване. Има поети, чиято светлина остава за нас, потомците, за да ни свети, когато сбъркаме пътя, за да ни стопля, когато ни е студено. Защото в българската история има и години, и мигове, когато е много студено. И не случайно поетът Яворов, усещайки това, се втурна в историята на българския дух! Но какъв дъжд би могъл да угаси факелът на Яворовата поезия!? Просто не би могъл. Поздравявам ви, че поддържате неговата памет, че събирате литературна България всяка година тук, под тази стряха! Специални благодарности на Тодор Иванов, пазителя на тази стряха!… Поете, събрали сме заради тебе! Сигурна съм, че ни виждаш и ни чуваш!”
Преди пламването на Огъна на поезията Людмила Снитенко прочете на руски език (неин превод) известното стихотворение на Яворов „Две души”.
На 14 януари в Музейния комплекс „Пейо Яворов” беше представено томчето „…А можехме, Родино свидна!”. Славянските поети прочетоха творби на Яворов, преведени от тях на родните им езици. Публиката, добре запозната с оригиналите на български, почувства и възприе този полифоничен акорд - смес от слово и емоция, превземащ по интуитивен начин съзнанието и душата. Защото славянската езикова общност е не само корен на ниво дума, но и общо светоусещане, онази гореща вълна на единородство като емоция, въжделения, трагизъм. Музикалните антракти бяха дело на Александра Костадинов („Не си виновна ти”, авторска песен) и на Калина Томова, която изпълни „Хайдушка песен” (муз. Добри Христов) и „Месечко лю грейливка” (муз. Димитър Петков). За финална обща снимка гостуващите поети и техните български домакини облякоха фланелки с лика на Яворов.
Така една група общо от десет творци тръгнахме от Чирпан, продължихме към Пловдив, където чуждестранните гости останаха удивени от Стария град, изразиха възторга си от Античния театър, дълго разглеждаха картините на Златю Бояджиев, прехласнати, се снимаха пред възрожденските къщи…
***
Третата спирка на Славянското поклонничество (в същия състав) беше Калофер - родното гнездо на Христо Ботев. Там се състоя една знаменателна, незабравима вечер, която ни увери, че българският дух се възражда! В тъмносинята привечер над града се белееше връх „Ботев” и неговата исполинска осанка подсказваше, че тук са корените на истинските родолюбци, за които завинаги пътят ще остане „страшен, но славен”…
Гостите бяха посрещнати лично от кмета на града Румен Стоянов.
Вечерта започна със слово на директора на Националния музей „Христо Ботев” Ася Николова, която припомни, че под мотото „Душата на думите” в града са дошли хора, отдали своя труд на благородна кауза - Ботев да прозвучи и на други езици, да бъде разбираем не само за българите: „Ботевите произведения са най-превеждани от българската поезия: той е преведен на повече от 42 езика, вкл. на мъртвите езици - латински и старогръцки. Така нашата поезия е записана в световната поетична съкровищница.” Ася Николова припомни, че първият превод на Ботеви стихове са на чешки език през 1885 г., заедно с една статия „Поетът-воин”; следват няколко преводи и публикации на руски език, а през 1913 г. е издадена на чешки език и самостоятела книга с всички негови творби (превод на Зденек Броман). През 1921 г. излиза и първото самостоятелно издание на Ботев на руски език (превод на Крум Димитров).
Преди рецитала на гостуващите поети Елка Няголова приветства публиката: „Искам да благодаря на вас - потомците на Ботев, които сте изпълнили тази зала! Даже има и толкова много правостоящи… Уважаеми калоферци, тук са изречени много думи за Ботев. Думите са като тротоарите, лесно се изтъркват от многото обговаряне… Дошли сме, за да изразим своя поклон пред Ботев. Затова нашият път - от Чирпан - през Калофер - до Копривщица - сме го нарекли „поклонничество”! Колкото и години да минат, Ботев ще си остане така високо, както обикновено стои по паметниците. Но мисля, че най-високо той стои в очите ви и най-важното е, че тук има хора от три поколения и този поклон ни събира. Всяка национална история има своите маяци, във всяка национална история има смъртоносни бури, а маяците пазят корабите на националния дух. И си мисля, че Ботев е първият маяк!… Често обаче съм си мислила защо на нито един портрет Ботев не се усмихва, та той е само на 28 години! Той е едно момче, ние сме старци пред него! На 28 години хората се усмихват. А ние не виждаме никъде нашия войвода усмихнат. И си мисля, че това не е случайно. И по някакъв начин свързвам това негово сурово изражение с четирите въпросителни, които неговият събрат Васил Левски поставя след отчайващия възглас „Народе????” Като че ли наистина има връзка. Народът ни е бил много уплашен, примиренчески настроен… Ботев не е харесвал това изражение. В очите му горят въглени, винаги в тях има огън - и преди „Радецки”, и по време на „Радецки”…
Тази наша книжка - „Гора зашуми, вятър повее…” - е опит да измием челата. Да, Ботев има преводи на много езици. Но последните двадесетина години няма нови преводи на Ботев. Затова Славянска литературна и артистична академия взе решение да издаде в поредицата „Славянска прегръдка” стиховете на Христо Ботев, на Пейо Яворов и на Димчо Дебелянов на девет славянски езика.”
Елка Няголова представи своето есе „За Ботев - от първо лице”, с което започва книгата „Гора зашуми, вятър повее…”
Рециталът от преводни стихотворения на Ботев започна с руския вариант на „Пристанала”, направен и представен от Людмила Снитенко (директор на Московско издателство). Тя прочете и руския превод на Максим Замшев на стихотворението „До моето първо либе”.
В разговора се включи македонският поет Любомир Груевски, дългогодишен директор на театър, на различни издателства и издания. Той разказа за своя професор Асен Дойчинов, който пръв го е запознал с творчеството на Ботев. После прочете своя превод на „Моята молитва”, както и сръбски превод на „Обесването на Васил Левски”.
Последва украинската мелодика на Ботевото слово, дело на Олена Марченко, която започна четенето си с превод на „Елегия”. А после, четейки своя превод на „Обесването на Васил Левски”, тя бе обхваната от силна емоционална вълна. И вероятно самият факт, че е на родната земя на Ботев и че залата е препълнена, така я разчувства, че по средата на стихотворението тя започна да плаче. Всички поети едва сдържаха сълзите си, а когато погледнаха към залата, видяха как публиката е изумена, вкамена от транслирането на тази невероятна емоция. Сякаш аурата на Поета бе слязла в залата…
Българските поети говориха импровизирано по темата „Моят Ботев”, Надя Попова прочете руския превод на стихотворението „Към брата си”, дело на Всеволод Кузнецов. Тя каза, че Ботев и България са синоними.
Калина Томова изпълни песен по Ботевото стихотворение „Пристанала”, както и „Месечко лю грейливка” по музика на Димитър Петков.
В заключение Елка Няголова обобщи: „Поетите дават пример на политиците, защото поезията не разделя, тя събира хората, нациите…”
След приключването на вечерта кметът на Калофер - Румен Стоянов, вече изпращайки поетите, каза, че съгражданите му излизали, плачейки, и му благодарели за тази вечер. Всичко това той го каза, едва довършвайки изречението си… После помоли да го почакаме и се върна от кметството с рамкирана картина, на която са портретите на Ботев и Левски… Каза: „Такова нещо друг няма да ви подари!” И добави: „Върнете се пак, бе, хора! Елате, доведете още славянски поети! Виждате ли, че връщате надеждите на хората! Те са петимни за такова слово!” Румен Стоянов официално покани група от славянски поети да посетят Калофер след приключването на фестивала „Славянска прегръдка” в края на май тази година и да бъдат гости на ежегодните възпоменателни дни около 2 юни.
***
Славянското турне нямаше как да прескочи града на Апостола на българската свобода, затова на 16 януари творците пристигнаха в Музейния комплекс „Васил Левски” - Карлово. Любопитството им, съчетано с провокативни въпроси, предизвика интелектуален и професионален смут у служителите, които може би за първи път приемаха посетители, които не искат да напуснат това българско светилище, без да разнищят до последния детайл спорни моменти от съдбата на Апостола, от кончината на майка му - Гина Кунчева, от орисията на брат му - Петър Левски. Застанали под дъжда, пред малките, но уютни стаи на родната къща на Васил Левски, поетите започнаха дебат с уредничката по доста от парливите напоследък теми, които периодично се възраждат около името на Апостола. Дискусията продължи и в следващите два часа вече в експозиционната зала сред величествени произведения на изкуството, изобразяващи Васил Левски, оригинални документи, устава на БРЦК, униформа от Първата Българска легия, знамето на Карловския революционен комитет, основан от Апостола през 1869 г., научни биографични изследвания и литературни творби на български и чуждестранни автори.
Много от въпросите на Елка Няголова не намериха документален отговор, така че дискусията остана с отворен финал.
И стихна в момента на мълчалив поклон пред косите на Левски, съхраняващи се в мемориалния параклис „Всех святих болгарских”, построен през 2000 г. в памет на Апостола. Цялата суета на нашето съвремие се стопява пред духовното излъчване на този храм, бидейки историко-културна светиня за българите, които отдавна са канонизирали в светския си пантеон Апостола и той стои начело на героите-светци в „Храма на свободата”.
***
Последната спирка от тази обиколка по родните места на великите ни поети беше Копривщица. Жителите на този невероятно духовен град бяха изумени да чуят, че техният Димчо Дебелянов е преведен на толкова много славянски езици, а томът „Поетът на белоцветните вишни” вече е представен в Загреб.
Вечерта в Старото училище „Жив музей” се водеше от Елка Няголова, която благодари на Искра Шипева (директор на Дирекция „Музеи” в града) и на Дойчо Иванов - духовния пазител на най-поетичното светилище „Тихият дом в белоцветните вишни” - Къщата-музей „Димчо Дебелянов”.
В експозето си Елка Няголова очерта акцентите в мисията на инициативата, която се реализира с това турне: „Знаете, че поклонничеството е термин от християнството, когато се обхождат места, свързани с житията на светци, или знакови храмове и манастири. Но ако се замислим - не е ли Копривщица именно една такава свята обител, от която тръгва новият прочит на достойнството в нашата история? Оттук тръгва първата пушка и мечтата за освобождението на България. Копривщица е родила такава плеада от български синове, че ако тръгнеш по нейните калдъръмени улички, буквално през къща ще прочетеш имената на толкова достойни българи: Петко и Любен Каравелови, Тодор Кабешков, Георги Бенковски… По същия начин Димчо Дебелянов говори с тихи слова за всичко най-скъпо на сърцето и духа ни - и тогава, и днес. След всички гръмки думи и илюзии за глобален рай си даваме сметка сега колко по-верни и по-човечни са Димчовите думи за бащиния дом. Те звучат все по-съкровено дори за чужденците.”
В славянската вечер взеха участие последователно Трендафил Василев, Анжела Димчева и Надя Попова, които поднесоха свои размисли за мястото на Димчовата поезия в съвремието ни и прочетоха свои творби.
Трендафил Василев сподели вълнението си с думите: „Поезията на Димчо Дебелянов е един бисер в българското слово. Няма по-затрогващи стихове в българската поезия от неговите елегии. Няма по-разтърсващи стихове от неговите пет стихотворения от фронта.”
Анжела Димчева разказа за новосформираното Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов”, София - организация с идеална цел за подпомагане на студентите - литературни творци.
Надя Попова говори за магията на това балканско светилище: „Каквато и разруха да цари в нашето мило отечество, Копривщица си остава Копривщица. Ние идваме тук, за да се заредим с енергията на този град, с невероятната му история, с духа на Димчо Дебелянов. Градът си остава една магия. След като се разходихме да пореден път из експозицията в къщата-музей, ние си припомнихме, че той е от плеадата на прокълнатите поети. Но аз бих добавила, че той е от благословените поети, защото 100 години след неговата трагична гибел, ние продължаваме да го четем и помним, неговите думи ни спасяват от нашето отчайващо ежедневие. Той е един целунат от Бога поет, такива сте и вие - неговите съграждани и потомци.”
Славянските гости се представиха със свои преводи на поезията на Димчо Дебелянов. Любомир Груевски каза: „Не мога да повярвам, че съществува такъв божествен град на света! Удивен съм! Не съм срещал такова силно поетическо сърце като това на Димчо Дебелянов.” Той прочете преводите си на македонски език на творбите „Аз искам да те помня все така” и „Да се завърнеш в бащината къща”.
Особен акцент на вечерта беше представянето на Олена Марченко, която от скоро работи за каузата на Славянска академия и сближава руските и украинските поети в тази напрегната международна обстановка. Тя е експерт в Украинския културен център в Москва. Елка Няголова официално връчи членската карта на Олена, която от 28 декември 2015 г. е член на Славянска академия: „Скъпа Олена, прави всичко по силите си, за да пазиш голямото и мощно дърво на славянствово!” Звучаха стихове на Димчо Дебелянов на украински в превод на Олена Марченко.
Людмила Снитенко приветства копривщенци и поднесе на публиката свои преводи на Димчови творби. „Това е един удивителен град, за който аз ще разкажа в Москва. Само културата и литературата може да съхрани нашите братски отношения в този политически нестабилен свят”, каза тя.
Бяха цитирани световните медии, които отдават дължимото на нашия гениален поет: „Поети като Димчо Дебелянов принадлежат на цялото човечество.”
На финала на литературното четене Елка Няголова зарази с емоциите на нейното стихотворение „Скайп” присъстващите, които се просълзиха от носталгията и мощното внушение на тази творба.
Вечерта беше украсена от музикалните изпълнения на младата оперна надежда Калина Томова.
Накрая цялата зала запя с нея химна на Копривщица „Хубава си, моя горо”…
Има голяма вероятност Славянското поклонничество да продължи в близко бъдеще и в други градове на Европа - Москва, Варшава, Белград…