БОЛКА ЗА ДРУГ ЧОВЕК

Борис Борисов

* * *
Не вървя по стъпките на бога -
особено не се обичаме.
Но пътищата ни
често се пресичат.

* * *
Изтръгваш
корените от земята.
Как ще изтръгнеш
върха от небето?

* * *
           Он помнит прежние века,
           но забывает путь домой.
                            Олга Новикова

Сторете път
на сбъркалия пътя.
Не е ли туй самата ни История?

* * *
Звезди,
захвърлени като монети
през рамо
някога от нас в небето:
Ще се върнем!

* * *
Мечтаеше
цветята да са по-красиви,
а прегазваше цветя по пътя си
революцията.

* * *
Какавида -
навечерието на революция.

* * *
Скъсаните джобове
на детските панталони
са пълни с юмручета.

* * *
Човекът,
който вършеше добро,
се разкайва.

* * *
Сиромах.
Не защото нищо няма,
а защото няма какво да даде.

* * *
Като свещица в тъмна църква
просветва
сетната надежда…

* * *
Чужди болки -
подхвърлени деца
пред вратата на сърцето ми.

* * *
Чакам присъдата си.
Ще ме оправдаят ли тези,
чиито надежди не оправдах.

* * *
Нощ,
огромна и празна.
Каква възможност
да я изпълниш с вик.

* * *
Даже слънцето не вижда
сенчестата ни страна.

* * *
Аз, един от победителите,
в нощта на победата,
плача за победените.

* * *
Майката ядосана
плясна детето си.
Заболя я.

* * *
Болката за друг човек
е най-неизлечимата.
Хора, болен съм от векове!

* * *
Коритото на ХХI век
прелива от събития.
Тревите по бреговете
са вече дъно на река.

* * *
Тревогата на века е в нас -
кост в гърло.

* * *
Земята се изгърби
от гробове.

* * *
Секундна светкавица.
Минута мрак.
И ще видим вечните звезди.

ПОЕТ

Обходи всички континенти,
за да разгледа
небето над тях.

КОМУНИЗЪМ

Върхът сияе.
Пътят е в мъгла.

ПРЕХОДЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Сънуваме чужди сънища.

КРАЯТ НА ПРИКАЗКАТА

Глупакът стана цар.
И приказката свърши.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

В старата тенджера
посадено мушкато.