ДИАМАНТИТЕ ВЪВ ФРЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Анита Николова

Георги Цанков е задълбочен изследовател на френската литература. Той споделя, че е посветил десетилетия от живота си на изучаването й. С отделните статии в „Диаманти от короната на Франция” надниква в живота на едни от най-добре познатите автори, за които успява да каже още нещо, неизвестно на читателската аудитория и останало незасегнато в други трудове по темата. Читателят има възможността да разбере повече за Класицизма, Романтизма, Реализма и да достигне до Символизма.

Това е книга, която не претендира да изчерпи цялата проблематика по тази сложна, но и толкова интересна литература като френската. Заедно с представянето на жизнения и творческия път на поетите и писателите той прави задълбочен анализ на техните творби, коментирайки проблематиката, която засягат и е останала актуална и днес.

В изложението успоредно с подробностите около творческото развитие на отделните автори е поставен въпросът за преводите на техните произведения и рецепцията им у нас, а това рядко бива коментирано от нашите литературни историци. Книгата изгражда представата за превеждането като игра между смисъла и звученето, в която е въвлечен дори и самият читател.

Цанков засяга проблема за несполучливите преводи, които не успяват да предадат лекотата на френските стихове на български език, обръща внимание на грапавините и липсата на изразителност в тях. Отделните варианти биват подложени на внимателен компаративистичен анализ, при който са откроени съществуващите лексикални слабости.

Според него това са зле направени преводи, които се разминават с художественото, а превеждането не е работа, а игра с езика, която се върши с „любов и майсторство”. Георги Цанков критикува, но и хвали появилите се преводи у нас, възприемайки ги като необходимата стъпка по пътя за опознаване на френската литература. В книгата си коментира както добрите, така и лошите, като анализира допуснатите слабости и възможните причини, довели до тях.

В статията „Молиер, или стихията на смеха” изследователят проследява преводната традиция у нас. Първите преводи на Молиеровите комедии са побългарени и са дело на Добри Войников и Моско Москов. Дори и Константин Величков, който много добре познава „Ад” на Данте Алигиери, се оказва „неспособен да предаде лекотата на слога, неговият лиричен стих е тежък и тромав”: „У мене всички чувства веч въстават:/ в града и в двора виждам се неща,/ които ме жестоко озлобяват.”. Преводът му е загубил своята експресивност, има нарушени срички, стъпки и рими.

По-точен от гледна точка на теорията е този на Стефан Петров: „И в двора, и в града - навсякъде развала./ Душата ми от злъч и скръб е накипяла./ Като погледна как светът живей сега,/ изгубвам ум и свяст, потиска ме тъга”. Най-хубавите преводи на Молиеровите комедии са дело на Кирил Кадийски, с които според думите на Цанков започва „нова епоха в осмислянето на българското битие на Жан-Батист Поклен”.

Кадийски има сетива за автентичната стихия на комедиографа, римите му са неочаквани, а акцентите са поставени съвсем точно: „Добре, че бдя над вас - по този път презрян/ вървяхте право към казаните с катран.”. Тези примери са необходимото доказателство, че преводът е изкуство, което малцина владеят.

Дванадесетте статии от книгата „Диаманти от короната на Франция” представят по неподправен начин както много известни, така и не чак толкова познати на българския читател френски автори, които той сравнява с диаманти.

Зад оригиналните заглавия, с които Цанков си служи, проличава неговото словесно майсторство, което привлича читателското внимание, а това показва, че на изследователя не му липсва творческо вдъхновение по време на своята работа. В статията си „Българските превъплъщения на Шатобриан” той прави съвсем точно наблюдение върху стила на френския автор, който се оказва „бариера за неопитните преводачи”.

Цанков няма за цел да разгледа изолирано френската литература, а поетапно да достигне до извода, че между българските и френските автори съществуват връзки, които си заслужава да бъдат по-подробно изследвани. Той успява да докаже, че Петко Рачов Славейков се е влиял силно от Шатобриан, когато е писал поемата „Изворът на Белоногата”.

И при двамата творци присъства темата за невъзможната любов и различията на верска основа, като тази теза е нов поглед за генезиса на Славейковата поема. Примерът е много точен за това, че отделните литератури няма как да съществуват изолирано една от друга.

Идеята за творческите влияния е продължена в статията „Виктор Юго: океанът на словото”. В нея се споменава за особеното увлечение, което Патриарха на българската литература е изпитвал към френския писател. Вдъхновен от романа „Клетниците”, Вазов пише „Под игото”, а в христоматията от 1884 година отпечатва стихотворението „Той” и монолога „Ернани”, като ги представя на българския читател, воден от своето възхищение към Юго и неговия талант.

В последната статия „Стефан Маларме: песните на един фавн” Георги Цанков коментира връзката, която съществува между българските и френските поети символисти. Родните творци се вдъхновяват от техните стихове, но малцина са преводачите, които успяват да предадат съвършенството на френската поетична реч.

През 20-те години Гео Милев успява да се справи с непреводимия Маларме, чиито стихове зазвучават на български език високопоетично, а Кирил Кадийски прави крачка към това да усетим „вселенската хармония” на песните на фавна. Изследователят посочва, че от стиховете на Маларме се вдъхновяват Николай Лилиев и Теодор Траянов, чийто творчески път е свързан със символизма. Това е поредното доказателство за съществуващата връзка между две на пръв поглед толкова различни литератури.

„Диаманти от короната на Франция” има за цел да представи едни от най-емблематичните френски поети и писатели. Книгата е написана с леко перо, за да може дори и непосветеният читател в проблематиката да достигне до авторовите идеи и да се заинтригува да отгърне следващите страници, които ще го пренесат в магията на френската литература. Тази книга си остава впечатляващ преглед на няколко епохи и е препоръчително четиво за всеки един, изкушен от френската литература и култура.


Георги Цанков, „Диаманти от короната на Франция”, С., Хермес, 2013, с. 334.