Ирина Сурнина

превод: Тихомир Йорданов

***
Щом затъгувам, ей така
поемам пак към роден кът,
където кротката река
снага извива и вървят

дървета, мост… И мълчешком,
задрямал в ранен час,
стои там бащиният дом,
училище, в което аз

изучих всичко наизуст
и тръпката стипчива от
усетения първи вкус
на милия живот.