Леонид Мартинов

превод: Тихомир Йорданов

Рой мушици, замаяни
като хора, за миг
те се хвърлят отчаяни,
сякаш в боя на щик!

Покрай лампата трупат се,
полудели от страст
и опърлени трупове
стелят пода край нас.

Тези нощни красавици
към свещта, към свещта
тъй безумно понасят се,
че намират смъртта.

А и тя не избягва ги.
Що за глупост е то?

Туй пък вас не засяга ви -
те си знаят защо.