Стенли Кюниц
Стенли Кюниц (Stanley Jasspon Kunitz), американски поет, критик, редактор, преводач от еврейски произход, е роден на 29.07.1905 г. в Устър, Масачузетс, САЩ като най- малкото от трите деца в семейството на литовски имигранти от село Ясвойни, Ковенска губерния. Завършва Харвард през 1926, специалност английски и философия и работи като репортер и редактор, а по късно и като преподавател в редица университети в Щатите, между които и Колумбия, където преподава 22 години. Носител на наградата „Пулицър” (1959). През 1967 г. посещава СССР, превежда руски поети. Един от основателите на движението срещу войната във Виетнам. Поет-лауреат на щата Ню Йорк от 1987 до 1989 г. Поет-лауреат на САЩ за 1974 г. и 2000 г. През 1998 г. е удостоен с наградата „Аби” за мир и смелост на съвестта. Поетични книги: „Интелектуални неща” (1930), „Призовка за фронта” (1940), „Избрани стихотворения. 1928-1958″ (1958), „Дървото на изпитанията” (1971), „Фаталният праг” (1974) и др. Литературоведски съчинения: „Съвременните писатели” (1931), „Писателите днес и вчера” (1933), „Английските писатели на XIX век” (1936), „Американските писатели: 1600-1900″ (1938), „Писателите на XX век” (1942), „Английските писатели до 1800 г.” (1952), „Европейските писатели: 1000-1900″ (1967); „Вид ред. Вид лудост” (1975). Пише и публикува до стогодишнината си през 2005 година. Стиховете му са превеждани на руски, френски, японски, български, арабски, холандски, шведски, македонски и др. Умира на 14.05.2006 г. в дома си в Манхатън, Ню Йорк.
Публикации:
Поезия:
