МАЛКОТО МОМИЧЕ…

Владимир Токмаков

превод: Георги Ангелов

***
Малкото момиче
два часа с възхищение
разглежда нещо
по витрината на магазина:

усмихва се, шепне с устни,
подръпва рокличката си,
потропва.

Приближих се. Погледнах.
Нищо интересно.
Цвете като цвете.

Искам да видя света
през нейните очи.

—————————–

ПОКОЛЕНИЯ

Моят прадядо
се върнал през 1918 година
от първата световна война
жив,
в мешката с икона
на Божията майка и Спасителя.

Дядо ми
се върнал през 1945 година
от втората световна
жив,
с партийния билет до сърцето.

Баща ми
се върнал през 1963 година
от войната между “физици” и “лирици”
жив,
в сърцето
с образите на Че Гевара, Хемингуей,
Ремарк и Твардовски.

Брат ми
се върна през 1984 година
от афганската война
жив,
в джоба със снимка
на любимото момиче.

—————————–

***
все по-често душата напуска тялото
все по-чисто душата напуска тялото
все по-дълго душата напуска тялото
все по-далече душата напуска тялото

1990

—————————–

***

Краят на света
е тогава когато злото
се бори със зло
за доброто

и побеждава

—————————–

ОБИКНОВЕН БУДИЗЪМ

седях на брега на реката
и край мен
премина трупът
не на моя враг

неочаквано за себе си
се зарадвах искрено
че моят скъп враг
е още жив

седи на другия бряг
срещу мен
и чака

кога край него
ще мина аз

—————————–

ИЗБРАНО

на какво мирише хлябът
хлябът
мирише на хляб

какъв е вкусът на ябълката
ябълката
има вкус на ябълка

защо те обичам
обичам те
защото те обичам

1996

—————————–

РАЗНОСКИ ПО ЕМАНЦИПАЦИЯТА

Трима с маски ограбиха банка.
Милицията попадна на следите им.
Двама загинаха в престрелката.
Третият, най-дръзкият и жесток грабител,
се застреля с последния патрон.

Когато ги докараха в моргата
и ги съблякоха,
стана ясно,
че този трети е
момиче.

—————————–

ВТОРАТА СВЕТОВНА

По опустелия град
в два камиона
карат коне

Всичко като при хората:
или в кланицата
или в полето
на свобода

—————————–

***
Москва не вярва на сълзи
Москва на стихове не вярва
Москва на себе си не вярва

Живей в провинцията

Плачи ако искаш
Смей се когато искаш
Пиши стихове за каквото щеш

Провинцията още вярва
засега
още

—————————–

***
Хората са само
плитки локвички
на асфалтова площадка
след летен дъжд.

Но в тези локвички
се отразява небето.

—————————–

НАШИТЕ ДНИ

…И плъховете отново се върнаха на кораба.