ТАЙНИЯТ МЕЩРОВСКИ ЕЗИК НА БРАЦИГОВСКИТЕ МАЙСТОРИ СТРОИТЕЛИ

Екатерина Дамянова

Тайният език на брациговските майстори-строители тъй наречения мещровски /дюлгерски/, своеобразно езиково творение на българите от Костурско. Тайната на изкусния си занаят - да строят приказно красиви и удобни къщи - новодошлите ревниво пазели чрез тайния си, непознат за другите, особен говор. Тази защита на майсторлъка е оправдана.

Владеенето на тайния говор от „мещрата” /майстора-зидар/ е осигурявало бъдещето му. Не напразно той живее с надеждата, че ако знае тайният език, „децата му няма да останат гладни”.

Тайните говори добре са изследвани в научната литература. Пръв ги забелязва Константин Иречек, а Александър Балан загатва за „съвсем особено домашно наречие на дюлгерския еснаф”. Професор Ив. Шишманов отива по далеч, като публикува труда си „Бележки за българските тайни езици и пословечки говори” като пише: „Аз съм склонен да вярвам на Иречек, че Македония е отечеството на тайните езици, които се говорят на Балканския полуостров.”

Използването на таен говор не е привилегия само на дюлгерското съсловие. Тайни говори са имали и други професионални групи - терзии, фурнаджии, гайтанджии и др. Най-систематизирани са изследванията на Ст. Аргиров и Ст. Шишков за тайните дюлгерски говори в Брацигово и в други селища из Родопите.

Известният изследовател Ст. Аргиров публикува свое изследване през 1901 г. „Към българските тайни езици”, където посочва етимологията на събраните от него 277 думи. Авторът твърди, че между тайните езици мещровският е най-богат в лексикално отношение.

И открива, че 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 турски, 7 румънски, 4 италиански и т.н., като само 32 според него са от неизвестен произход.

Според Аргиров един от най- добрите познавачи на тайния мещровски език в Брацигово е майстор Никола Каравълков „…той ми съобщи думите от дюлгерския език. Освен това, когато мало и голямо узна, че аз се интересувам от този таен език, и излязох на хорището да се полюбувам на кръшното моминско-ергенско хоро, притичаха се при мене млади и стари да ме питат дали съм записал и еди коя си дума, зная ли какво значи и еди коя си дума, та по този начин голяма е вероятността да съм събрал речи цялото лексикално богатство на този език.”

За да се създаде представа за тайния дюлгерски език ще проведем няколко израза от някогашен разговор: „Я ми втувай ти на мене, кои са претат тия мещровци, да ги уштровам яскъ у зърките и да ги втевам къ така съ парясва пуната на тъз бърънска лазарница да ги мажувам яска на посто коло вати за кливата тъ дъ дьоговат ешче еднъж къ съ парясва пуната и да драшчат…”

Тоест: „Я ми кажи на мене, кои са тези дюлгери, да ги видя в очите и да им кажа как се напуска работа, особено в това хубаво време, да ги глобя аз по сто гроша в полза на църквата, та да помнят още веднъж как се напуска работата…”

Горният разговор на мещровски език е предаден от майстор Атанас Ст. Терзикин. Атанас Мишев, един от историците на Априлското въстание в Брацигово пише:

„Това наречие най-много служи на населението да изказва свои впечатления и тайни, особено когато иска да се предпази от хора, невещи по него, а така също и от неприятеля. По време на Априлското въстание през 1876 г. заточениците в Мала Азия /Диарбекир/, по островите, в затворите на Пловдив и Одрин, въстаниците си служели също с този таен език…”

Речникът на брациговските дюлгери наброява 496 думи /според брациговският краевед Вл. Партъчев/. Тайните говори не са истински езици в точния смисъл на това понятие. Те са своеобразна смесица от измислени и пригодени думи, отразяващи пряката трудова дейност и бита на онези, които ги използват и са тясно локализирани само в групата.

Изучаването и съхранението на това духовно богатство ще ни даде възможност да разберем много страни от живото на брациговските майстори строители.