ПОЕМА С ОЧИЛА

Иван Николов

1.

Изпий си млякото,
изяж си хляба
и върху мойто коляно ела…
Знам една приказка за една баба
и за нейните очила!

Тази баба е стара
и, разбира се, слаба,
но говори с особена строгост в гласа.
И като всяка истинска баба,
очилата й винаги стоят на носа.

По домашни пантофи,
с домашна престилка,
ту старателно търси конец и игла,
ту поправя бушоните баба Василка,
ту след внука си Ботко
размахва метла:

- Какъв си такъв,
та лудееш за трима?
Я ела по-близо, обеснико мил!
Виж с какво петно си нацапал килима…
И от новите чашки една си строшил.

А като се върнат татко и мама,
пак ли трябва да вдигат скандал?
Ще им докладвам,
че никъде няма
син като техния щур-пощурял…

Ботко мълчи,
пластелина си мачка
и върти - като дяволче - хитри очи…
Бръмчи в коридорчето прахосмукачка
и баба Василка също бръмчи:

- Това - вика - биввва, а това -добррре…
Това - вика - е лошшшо, а това - добррре…
Нямаше ги едно врррееме такива
да се глезят на баббба си…
Чуваш ли, бре!

Ботко я чува,
но Ботко се прави,
че е станал примерен, кротък и плах…
Тая сутрин Ботко засука ръкави
и какво измисли…
Да се пукнеш от смях!

Хайде, бабо Василке, сложи си палтото…
На пазар ли отиваш?
Добре, иди!
Само те моля:
внимавай, защото
ще ти се случат разни беди!

2.

Ето:
с нова забрадка и с нова престилка
/като певица от битов хор/
слиза по стълбите баба Василка…
Защото се плаши от асансьор.

Тук вече няма кого да навиква
и затуй си повтаря през крачка, през две:
- Какво трябва да купя?
Една хубава тиква.
Кило картофи. Кило плодове.

Пакет макарони.
Масло за запръжка.
Саламурено сирене.
Сол и пипер.
Една тупалка, ама с по-яка дръжка.
Една вносна дъвка.
И един капкомер.

Но тук баба Василка възкликва:
- Боже,
какво е направило това дете?
Че то тъй не бива, че то тъй не може…
Очилата ми няма!
И къде са те?

Държи баба Василка калъфа им празен
и заканително клати глава…
Ботко, разбира се,
ще бъде наказан,
но на нея какво й помага това?

Отсрещните къщи тъмнеят зловещо
и всичко нататък се губи в мъгла…
Очила без баба
са все пак нещо,
но какво е баба
без очила?

И точно както клоунът в цирка
върви по въжето
под купола чер,
върви баба Василка към близката спирка
и повтаря:
- Тиква.
Сол и пипер.

А как ще успее
да улучи тролея,
кого ще срещне,
къде ще спре…
Хайде да стискаме палци за нея.
Дано всичко да свърши добре!

3.

- Ох, нищо не видя…
Помагай, човече!
Откъде ме намери такъв лош късмет?
Най-сетне
баба Василка е вече
редовен пътник в тролей № 5.

Всички дупчат билети
и тя се досети,
бръкна в малкото джобче на своя елек…
- Чакай, бабке, дупчат ли се билети
между предните зъби на жив човек?

Тролея се смее и гледа към нея,
звъни на завоя
и подрънква стъкла…
- Виновна съм, баби.
Ох, Ботко къде е
да ме погледне без очила!

Трима рошоглавци звънят на китара
някаква песен с луна и звезди…
А баба Василка е стара, стара -
да имаше място
да поседи!

Тази булка е с бебе,
този гражданин - с пъпеш,
а онзи, изглежда, е инвалид…
- Защо ти, момко, не ми отстъпиш,
гледам те млад и възпитан на вид?

Момъкът хитро поглежда към нея:
- Ватман ли искаш да станеш?
Ела…
Само че трябва да водиш тролея
и как ще се справиш без очила?

4.

Край кино „Република”,
край магазин „Билка”,
край сладкарница „Роза”,
край месарница „Дроб”
върви една бабичка с нова престилка
и сякаш се взира през телескоп.

Кима наляво, надясно кима
и върви край витрини с огрени стъкла…
Очила без баба
е възможно да има,
но какво е баба
без очила?

Тук някой се смее, там някой въздиша,
продавач на лотария обещава късмет…
- Добър ден! -
тя се кланя на стълба с афиша.
- Добър ден! -
на количката за сладолед.

- Добър ден! -
на паметника пред парка.
- Добър ден! -
на дървото, отрупано с цвят.
- Добър ден! -
на оная любезна другарка.
/А тя е рисунка върху плакат./

Едно пионерче дотичва веднага
да помогне на бабата без очила…
Но баба Василка хуква да бяга,
защото го взема за лека кола!

И ще пита една телефонна кабина,
един стълб
и един светофар:
- Абе, другари, откъде да мина,
като съм тръгнала на пазар?

А пазарът е близко,
пазарът пъстрее,
между свойте сергии се побира едвам,
сочи купища тикви и вика към нея:
- Насам, бабо Василке!
Насам!
Насааам!

И тогава отнякъде с тънко жужене
ще долитне една услужлива пчела:
- Бържжже, бабо Василке!
Дръжжж пътя след мене,
вижжждам, че не можжжеш без очила!

5.

И тук му е мястото
да се отбележи,
че баба Василка е умна глава,
върви край сергиите с разтворени мрежи:
- Това - вика - купувам…
И това.
И това.

Подава стотинки на една весела лелка
и отминава,
навирила нос…
Е, не купи тиква, а купи зелка,
но защо да го правим на голям въпрос?

Ако Ботко мърмори и ако се мръщи,
ще му каже само:
- Не те ли е срам?
Но сега няма време, хайде към къщи -
дано живи и здрави да стигнем дотам!

Между сергиите, по булеварда,
първо на север, а после на юг…
Две млади шофьорчета бибикат:
- Варда!
Един отрядник я води:
- Оттук!

Регулировчикът си напуска поста
и козирува пред нея напет:
- Твойта работа, бабке, е ясна и проста -
наляво,
надясно
и после напред!

Едно слънчево зайче отнейде се стрелка
и в очите на баба Василка расте…
Знае тя,
че за всичко си има табелка,
само че как да я прочете!

Пресича площада, поглежда към парка,
прекосява пътя на един самосвал…
И ето:
най-после пред нея се мярка
позната уличка в познат квартал.

Тя ще попъшка по стълбите кротко
и додето си тупа нозете от прах,
ще натисне звънеца:
- Добър ден, Ботко!
Помагай, чедо, че окъснях.

Ох, очите не видят,
ох, ръцете ми слаби,
ох, проклета старост, без време дошла…
Ама аз къде съм попаднала, баби?

- В магазина за очила!