ГЕОРГИ ТОНЧЕВ – СТИХОВЕ

На 23.04.2009 г. ни напусна яркият български поет Георги Тончев.
Почивай в мир, приятелю!

От редакцията на списание “Литературен свят”


Георги Тончев

КЕНТАВРИ

И мириса
на люляци
дълбоко вдишвахме…
Омаяни,
прегърнати и леки
по облаците
на небето
се любехме до
изтощаване
и слизахме преди
и след разсъмване,
за да изчаткат пак
копитата ни нощем
без посока…


КРЕМАЦИЯ СЛЕД ОБЕСВАНЕ

          Ако някой от селото се обеси,
          не вали дъжд…
                    Старо поверие в Дебър

Нека никога дъжд не вали,
просто няма къде да стъпиш,
и излишно е теб да боли,
да ридаят спомени скъпи.

И излишно е ти да обичаш
помътнелите улици мръсни,
и дуварите, още кирпичени,
на дворове в безредие пръснати.

Да мечтаеш в безличната проза,
и все празни брътвежи да слушаш
на очи облещени грозно,
и от тях да ти дойде до гуша.

Докога изтощен ще понасяш
тези пътища прашни и кални.
Векове – неизменно пренасяни,
и съдби – неизменно фатални.

Нека никога дъжд не вали,
твойто село е грешник поломен.
Нека никого не боли
и от него да няма и спомен.

Приготви си, преди да умреш
(че оттук да се махнеш е късно),
да гори буен огън и спре,
ветрове без следа да те пръснат.


АРХЕТИП

Музиката на най-далечния Изток
е лишена от звуци.
Тя е изтънчения нерв на Човечеството.
Трептения на Вечността.
Жена, изживяла последствията,
преди пробива на любовта в душата й.

Ако съм бил дете,
сигурно съм си представял
края на света
с пропаст към небето.

Оттам започва
                     музиката
на най-далечния Изток.


ПРИВЕЧЕР

          На Иван Цанев

Болката на глухарче
само в избуяла трева,
на торбица овчарска
в изтлялата синева,
на деня изтощен
от нелепи пулсации,
на момче – вече мъж
в дом за кръгли сираци
и девойка, лишена
от трепета плах –

е съдба на Човека,
който страда за тях.


АНАКС

Не е нещастие
да нямаш
или да загубиш,
а да получиш
неизбежен дял.


ДЕФИНИЦИЯ В ПРОЗА

          След Омир

Чел съм
стотици опити
на много големи
умници
да кажат:
Какво е поезия?
И винаги съм отклонявал
въпроса.
Но ето,
дойде му времето
и както аз го разбирам,
с теб го споделям,
стари приятелю:
Стихът
е най-достоен
и мъжествен порив
към словото на боговете.
Завинаги такъв,
какъвто е.
Ако бъде
божествено слово,
ще престане да съществува
като поезия.
Когато се отдалечава
от Него
е лоша, тоест антипоезия.

В такъв случай
поетите са полубогове
в пространството
между
безкрайната Вселена
и вечното простолюдие.
Но връзката
е невъзможна
и поетите са излишни.

В това е нашата трагедия,
започнала с красивите илюзии.

          P.S. Надявам се,
          че всичко казано
          (особено за простолюдието)
          ще си остане между нас.


ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ

Не съм забравил мъртвите си близки
запомнил съм и тежките си дни.
Злокобен призрак цял живот ме иска,
но аз не вярвам, че това си ти.

Аз знам, на теб не ти отива
пред мен отново да се появиш.
Иди си, смърт, със друг бъди щастлива –
сега не можеш да ме победиш.