Цветан Радославов

Цветан Радославов Хаджиденков, български учен, педагог, психолог, е роден на 19.04.1863 г. в град Свищов в семейството на Пауника Христаки Павлович и Георги Хаджиденков. Автор на химна на България „Горда Стара планина”. Внук по майчина линия на възрожденеца и просветителя Христаки Павлович и племенник на художника Николай Павлович. Осиновен на 8 г. свищовския търговец Цвятко Радославов (1871). От рано го свърза приятелство с Иван Шишманов и Алеко Константинов. В дома им живеят Раковски, Вазов, по-късно тук пребивава ген. Скобелев. Учи в Свищов и Априловската гимназия в Габрово, завършва две висши образования - класическо (история и славистика) във Виена, Австрия (1884) и философия в Лайпциг - става доктор по философия и магистър на изящните изкуства от университета в Лайпциг (1897). Създава песента „Горда Стара планина” през 1885 г. във връзка със Сръбско-българската война, в която иска да участва като доброволец, но е отхвърлен поради късогледство. Автор на стихове, драмата „Еничерин”, историческия труд „Титлите на българските владетели” („Известия на Археологическия институт”) и др. Гимназиален учител в Априловската гимназия в Габрово (1888-1893), Мъжката гимназия в Русе, Първа, Втора и Трета мъжки гимназии в София. Работи и в Софийския университет до 1920 г. Член на читалище „Славянска беседа”, на Комисията за изработване на законопроект за създаването на Държавно музикално училище, на управата на театър „Сълза и смях” и един от рецензентите на пиесите в Народния театър; член на Управителния комитет на Оперната дружба, като превежда либрета и опери и помага в подготовката на оперните представления; член на Археологическото дружество. Занимава се и с живопис (пейзажи, исторически картини, цветни художествени миниатюри). Носител на орден за гражданска заслуга. През 1928 г. се завръща в родния Свищов след пенсионирането си. Запомнен като пословично скромен родолюбец и ерудит. Умира на 27.10.1931 г. в София.


Публикации:


За Цветан Радославов:

ЦВЕТАН РАДОСЛАВОВ/ брой 80 януари 2016