Спиридон Казанджиев

Спиридон Спасов Казанджиев, български психолог и философ-идеалист, е роден на 23.12.1882 г. в град Севлиево. Основното си образование получава в Севлиево, а гимназиалното - в Габрово и София (1901). Основен учител в село Брест, Никополско, и в село Тълтък, Варненско. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1907). Учи философия в Лайпциг (1907-1909) и в Цюрих (1909-1911), където защитава докторска дисертация. Учител в Трета мъжка гимназия в София, после в Русе (1913-1914). Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Доцент по история на философията (1920), извънреден професор във Философско историческия факултет (1924), редовен професор (1928) в Софийския университет, където завежда Катедрата по систематическа философия (1920-1949). Чете лекции и във Военната академия. Дописен член на БАН (1930), редовен член (1941). Научен секретар на БАН (1942-1949). За пръв път през 1906 г. в сп. „Природа”. От 1920 г. е редовен сътрудник и съредактор на сп. „Златорог”. Публикува статии в сп. „Дом и училище”, „Училищен преглед”, в. „Съвременник” и др. Псевдоним: Боян Вербев. Съчинения: „Критически опит върху метафизиката на Вилхелм Вунд” (1919), „Le savoir et la foi dans la connaissance scientifique” (1922), „Wahrheit und Evidenz” (1936), „Психология на възприятието” (1925; 1940), „Теория на познанието” (1926), „Антон Страшимиров като народпсихолог” (1932), „Истина и очевидност” (1936), „Празникът на българската книга” (1937), „Пред извора на живота” (1937; 1943), „Обща психология (1938; 1941; 1946), „Знание и вяра” (1939), „Военна психология. Психология на боеца” (1943, преиздадена - 1995), „Естетика” (1946), „Срещи и разговори с Йордан Йовков” (1960), „Философски и психологически съчинения” (1982), „Есета из архива” (1999). Умира на 13.05.1951 г. в София.


Публикации:


Публицистика:

ЦВЕТАН РАДОСЛАВОВ/ брой 80 януари 2016

ЕДИН СПОМЕН ЗА ЛЕВСКИ/ брой 89 ноември 2016