ПРЕЧИСТВАНЕ

Вера Илиева

ПРЕЧИСТВАНЕ

Заваля и не спира - дъжд от святи води,
и подгизна земята, а небето се сви.

Посивяло и тъжно се наметна с мъгли,
сякаш старец ридаещ рони тежки сълзи.

Късна есен играе с куп ръждиви листа,
вятър кротко пригалва осланени цветя.

Онемяла гората крие свойта тъга,
сухи клони прегръщат празни птичи гнезда.

А пороят не спира - дива буйна река,
да измие напира свято миро света.


ЕСЕН

Есен съм,
натежала от плод,
прекипяла от сокове.
Есенен вятър
пилее косите ми,
оголва ме цяла,
опразва душата ми.
В тишината се взирам
да видя Незримата -
беловласа и тиха
да чака на прага.
Не съм готова, Господи,
не съм готова за зимата.


***
            „За всичко си има време под небето”
                                  Еклeсиаст-Библия

За всичко си има време -
пише в мъдрата книга.
Време да падаш и ставаш,
време да се раздаваш.

Но не прочетох в нея,
че времето дава и взема.
Дава ти сила и хубост,
а после ти ги отнема.

Деца ти дава за радост
и буйна глава за младост.
Любов и омраза преплита,
а после всичко отлита.

Казват, че имало време,
но то е миг на зеница.
Животът е бърза кошута,
времето - отлитаща птица.


ДУМИТЕ

Вятър са думите, отнася ги времето -
обещания, клетви, лъжи.
Цветни мъниста, бримки нанизани,
плетат и разплитат съдби.

Предателство, вярност, любов и омраза,
приятел превръщат във враг.
Син от баща се отказва
и разкаян завръща се пак.

Стъпки в пустинята - вятър помита ги,
споменът само боли.
Мълнии пращат, пожари разпалват,
слънце са в облачни дни.

Лекуват душите, раняват сърцата,
проправят пътеки, затварят ни път.
В мрежи рибарски оплитат ни думите,
носят живот или смърт.