БЕЗ СРОК НА ДАВНОСТ… ПРОЕКТЪТ ЗА СТАЛИНСКА ЕВРАЗИЯ

Алексей Чичкин

превод: Литературен свят

Международното сътрудничество между страните от Евразия в сферата на транспорта са инициирани от Сталин и СССР

Споразуменията за международните железопътни товарни и пътнически съобщения (СМГС, СМПС), подписани през ноември 1951 г. между СССР, КНР, КНДР, Монголия, Иран и всички източноевропейски страни (освен Гърция и Югославия) и предопределили създаването през април 1956 г. на Организацията за сътрудничество на железниците (ОСЖД), били резултат от преговори между страните-участници през 1948-1951 г. Тези преговори били инициирани от СССР и КНР, а споменатите договори - неограничени от срок на действие. Освен това, СССР през 1947 г. първи предложил да се създаде международна Дунавска Комисия, действаща и сега.

Мястото на СССР в тези организации през 1992 г. заели постсъветските страни, заинтересувани, както и преди, от стабилни транспортно-икономически връзки и една с друга, и с други страни-участници.

Същите организации остават най-представителни в света международни структури, осигуряващи сътрудничеството на всички страни-участници в развитието на транспортната инфраструктура и в превозния процес - неговото юридическо, технологическо и икономическо обезпечаване. В рамките на СМГС-СМПС/ОСЖД и Дунавската Комисия се разработва и използва единна тарифна политика и единни превозни документи в международните съобщения; страните подготвят и реализират съвместни проекти по модернизация на действащите и създаването на нови транспортни коридори, по обновяването на парка на превозните средства. Основен източник за финансиране на тези мероприятия са ежегодните вноски на страните-участници и страните-наблюдатели (за последните размер вноската е наполовина по-малка). Взет е предвид и уговореният в рамките на тези организации обем на финансирането по страни на конкретни проекти.

Ще поясним: в края на 1940-те всички страни, участващи в споменатите споразумения, както и в Дунавската Комисия, фактически съставлявали политико-икономически блок с идентични или сходни системи на държавно управление, включително управлението на икономиката. А транспортните артерии били най-важното технико-икономическо звено на развиващата се икономическа интеграция на тези страни.

А ако бъдем още по-точни, по това време вече съществувал, от януари 1949 г., Съвет за икономическа взаимопомощ, включващ СССР и почти всички европейски социалистически страни (включително Албания, но без Югославия); всички тези страни подписали в началото-средата на 1950-те с КНР, Монголия и КНДР дългосрочни споразумения за военно-политическо и/или икономическо сътрудничество. Т. е. съответният политико-икономически блок бил сформиран вече към средата на 1950-те.

Аналогична роля стоманените и водни магистрали играят и в сегашните геополитически условия, както и преди спомагайки за икономическото взаимодействие на същото, много обширно евроазиатско пространство. Освен това държавите -участници в СМГС, СМПС, ОСЖД и Дунавската Комисия и сега са заинтересувани от осъществяването на международни транзитни превози на товари. При това железопътните и водно-транспортни коридори преминават през територията на споменатите страни, и/или те са крайните/начални «пунктове» на тези коридори. Така че СМГС-СМПС, както и документите на Дунавската комисия, са насочени също и към безпрепятствения транзит по същите комуникации.

Накратко, времето потвърди обосноваността на позициите на СССР и КНР от началото на 50-те относно важността на многостранните документи за сътрудничество в тези сфери. Същността на тази позиция се състояла в това, както отбелязал Й. В. Сталин в декември 1950 г. на съвещанието на министрите на външната търговия и ръководителите на транспортните ведомства на СССР, КНР, Монголия, КНДР и социалистическите страни от Източна Европа (освен Югославия: тя се присъединила към СМГС-СМПС и влязла в ОСЖД през 1955-1957 г.), «политико-икономическите блокове могат да бъдат след известно време премахнати. Но свързващата роля на железопътните и другите магистрали във взаимоотношенията на тези държави, а това е роля и политическа, - трябва да се запази. Факторите на икономиката, политиката и самата география изискват многостранното взаимодействие на нашите страни в областта на транспорта. Затова е необходимо да се формира блок, съответстващ на междудържавните споразумения с неограничен срок на действие. Преди всичко, това се отнася до железниците на нашите страни и Дунавската транспортна мрежа».

Такива и остават споменатите железопътни споразумения, както и преди изгодни за всички страни-участници. За решаването на същите задачи спомага и общорегионалната Дунавска Комисия, създадена по инициатива на СССР, Унгария  и Югославия в средата на август 1948 г. Сега тя включва придунавските страни от Централна и Източна Европа, Русия, Украйна, Молдавия; страни-наблюдатели са Гърция, Грузия, Македония, Словения, Република Кипър, Турция.

Не е маловажно и това, че почти всички тези страни участват също в гореспоменатите железопътни СМГС-СМПС и, съответно, в ОСЖД.

Т. е., още през 50-те е формирана многостранна система за взаимодействие на повече от 30 страни в сферата на железопътния и воден транспорт. А необходимостта от тази система предвиждали в ръководството на СССР, ще повторим, още на границата на 1940-те/1950-те


http://nacontrol.ru/ 27.12.2015 г.