Михаил Попов

превод: Тихомир Йорданов

*
Внезапно ми позвъни Сталин. Невъзможно е да не го позная - той е!!! Неговият глас!!! Напълно разбираемо е да съм изумен, издавам само нечленоразделни звуци - а, е, о!
- Имам въпрос към вас, другарю Попов.
- А…е.. Вие ли сте?
- Кажете. Манделщам гений ли е?
- Ама Вие жив ли сте? Но…как? И откъде?…
- Повтарям въпроса. Манделщам гений ли е?
- Аз бих искал за друго… за…
- За какво друго?
- За живота и смъртта…
В слушалката разочаровано млъкнаха.
- Ето на, и вие не спасихте Манделщам.
Бръмчене в слушалката.

*
Мнозина смятат, че с времето човекът ще се измени външно и то много силно. На ръката си няма да има повече от три пръста. Стигат му да натиска копчета и клавиши. Ще има огромна глава. Един умник дори каза, че вече вижда първите промени. Ние, т.е. нашето поколение, натискаме звънеца на вратата с показалеца си, а нашите внуци - с големия пръст. Сега тъкмо той най-често се използва за работа с клавиатурата на мобилния телефон.
Не знам, не знам. За сериозни изводи информацията е недостатъчна. Впрочем и аз имам едно наблюдение - съвременните мухи не се плашат от движението на курсора по компютърния екран.
Всичко ли започва от мухите?

*
Талантливият човек е талантлив във всичко. Още от детството си помня историята с Пушкин, който в лицея не се справял с математиката. „У Вас, Пушкин, всичко е равно на нула…” - често му казвал преподавателят.

Достоевски е бил офицер от инженерните войски. Веднъж му възложили да проектира крепост. Той я начертал. Хубав план, но с един недостатък - не предвидил врата за крепостта. Казват, че заради това на Достоевски му се наложило да си подаде оставката.

Лео Троцки, бидейки в сибирско заточение, се подредил в бакалската лафка. Водел сметките й. Но много скоро бил изгонен, защото в отчетите бъркал фунта с пуда.

*
Някога, преди нашата ера, на територията на днешна Румъния живели даките. Те си имали богове сред които пръв бог, главният, бил Залмоксис. Интересен е произходът му. Оказва се, че той бил роден като обикновен човек. На времето си работел като роб на Платон. После си издействал свободата и заминал на север. Но толкова много ум си напечелил от стопанина, че на даките им се сторил просто бог.