Виолета Дулчева

ПРИЗНАНИЕ

                  На моя съпруг

Един път – бях щастлива,
когато те обикнах.
Два пъти – бях щастлива,
когато се родиха синовете ни.
Четири пъти – бях щастлива,
когато се родиха внуците ни.
Седем пъти бях безкрайно щастлива.

УТРИНЕН МИГ

Събуждам се.
Мисля на глас.
Слънцето свети откъм Монти Пичентини.
Тогава моето аз
намята мантията от коприна.
Преживявам единствен утринен миг
на чисто съзнание.
И съм просто себе си –
без болка от спомени,
без очакване на страдание.
В този миг съм просто себе си –
нито тъжна,
нито щастлива,
нито с товара на дневните тежести,
нито с придобитите условни рефлекси.
В този миг съм просто себе си –
приемам настоящето
с нежна прегръдка.
Няма минало.
Бъдеще няма.
Те са проекции на разсъдъка.