РАННИ СТИХОТВОРЕНИЯ

ЧАСТ III (1990)

Роман Кисьов

ТВОРЕЦЪТ

           „Някой диктува.”
                   Андрей Германов

Моите стихове
всъщност не са мои.
Стиховете на всички поети по света
също не са техни.
Творецът е един.
Това е анонимен автор,
който диктува на своите избраници
стих подир стих…
На някои отрежда
най-слабите свои творби,
на други -
гениалните си произведения.
Едните - за компенсация - дарява
със самочувствие и спокоен живот.
Другите наказва със съмнения,
вечна самота
и нещастна мъдрост.

1990


***

Аз съм творецът в сянка.
Аз съм сянката на Твореца,
който също е в сянка…

1990


***

Аз бях детето, което извика:
„Царят е гол!”

Сега, когато всички
моите думи
във транс екзалтичен скандират,
аз единствен крещя:
„Голи сме ние!…”

нач. 1990


***

МОЕТО ВТОРО „АЗ”
ожесточено се бори
да бъде първо.
То блъска с лакти,
напада, тормози,
притиска първото ми „аз”
и скандира за оставката му.
Но първото не се предава -
стиска зъби
и всячески се старае
да запази властта си…

Тези мои вътрешни междуособици
започват да ме нервират,
обстановката се нажежава,
в мен неудържимо се надига буря,
която неминуемо ще ме взриви.
Ще ме взриви.

И за да се спася - реших:
Отказвам се
от едното и от другото си „аз”!

Но ето че сега,
в борбата си за власт,
те са се сплотили
и още по-отчаяно и настървено
се нахвърлят
срещу мен.

1990


ЗА ГЕНИЯ

            „Примка на шията!
             Примка на шията!”
                    Кристоф Мекел

Приживе казваме за гения:
Той е бездарник и измамник
Безделник и развратник
Аморален тип

Примка на шията!
Примка на шията!

Приживе казваме за гения:
Той развращава обществото
Подтиква към анархия и бунт
Вреди на младежта

Примка на шията!
Примка на шията!

В един прекрасен ден
Той сам си слага
Примката на шията

Посмъртно казваме за гения:
Той бе велик Неповторим
Ако не бяхме ние
Щеше ли да бъде гений?

1990


ДОМ

Строи се дом.
Върху невидима основа се строи.
С невидимите тухли се изграждат
невидими стени,
в които се избиват невидими прозорци
и невидими врати.
Таванът също е невидим,
невидим - покривът,
невидими - комините…

Във този дом живееш ти.
Живееш тук затворен,
неспособен - дори ако поискаш -
да излезеш.
Луташ се
сред многобройните невидими стени,
бродиш из невидимите стаи,
чийто брой самият ти не знаеш.
Изгубваш се,
без да се откриеш.
Защото си стопанинът -
единственият обитател…
И въобще не съществуваш.

1990


ПУСТОТА

В часа,
когато разбера,
че е безсмислено да пиша,
да рисувам…

В часа,
когато разбера -
безсмислено е да се смея,
                     да се любя,
                     да се моля…

Когато разбера -
безсмислено е да копнея,
                       да сънувам,
                       да мечтая…

И когато разбера,
о, когато най-накрая разбера,
че безсмислено е да живея…

Във този час
аз може би и ще узная,
че безсмислено дори е да умра.

1990


АКО СЕ БЯХ РОДИЛ В ПАРИЖ…

Ако се бях родил в Париж,
щях сега да наблюдавам хората,
седнал в кафене на „Шан-з-Елизе”…

Ако се бях родил в Мадрид,
щях сега да се провиквам,
седнал сред тълпата на корида…

Ако във Венеция се бях родил,
щях сега да се целувам със момиче,
седнал в някоя гондола…

Ако се бях родил където и да е,
но само не и тук,
щях ли аз щастлив да бъда?
Щях ли?

И ако бях наистина щастлив,
аз ли щях да бъда?
Аз ли?…

1990


***

Заключена врата
Зад нея -
стъпки
тропот на коне
звънтене на оръжие
крясъци и викове
и плач и шепот…
През ключалката поглеждам
И виждам:
Кръстоносни походи
нашествия на турци
и кръв и кръв и кръв
и сатурналии на римски императори
и разголени гърди
на куртизанки гейши проститутки
и йезуитски восъчни лица от Светата Инквизиция
И виждам себе си сред хилядите роби
мъкнещи огромни камъни край Нил
И виждам себе си
сред хилядите гладиатори - другари на Спартак
сред хилядите болни от холера чума сифилис и спин
сред хилядите скелети от Освиенцим
сред обгорените тела във Виетнам…
И отново виждам
кръв потоци кръв реки от кръв реки в които
Пилат отчаяно мие своите ръце…

Зад гърба ми хлопва врата.

1990


ПИСМО ДО КРИСТО

Маестро!
Нужно ли е повече да опаковаш
острови, каньони, паркове, дървета,
пътища и брегове?…
Природата и без това е съвършена.

Маестро!
Нужно ли е повече да опаковаш
кули, мостове, фонтани, монументи,
огради, сгради и стени?…
Те са само вкаменени знаци
на творческия дух.

Ще трябва хората да опаковаш!
Хората - със своето несъвършенство,
                       със своята жестокост,
                       със своята роптаеща смиреност,
                       със своя егоизъм и надменност,
хората - сакати, болни, уродливи…

Ще трябва хората да опаковаш…
Полиетиленът, с който ги покриваш,
ще бъде средство за илюзията,
че те са по-добри,
по-красиви, по-млади,
че те са по-умни, по-здрави…

Полиетиленът, с който ги покриваш…

1990


ПРЕОБРАЖЕНИЕТО

Пред мен пълзеше насекомо.
Помислих си:
Това е Кафка!

1990


САЛОМЕ

Главата на Йоан Кръстител
е отдавна само череп
някъде в пръстта…
Тишина.
Няма вече оргии.
Няма вакханалии,
устройвани от Ирод.
Няма го самият Ирод.

Но Саломе е още жива.
Тя танцува,
тя шества по света
и обезглавява
детското начало у мъжа.

1990


МОНА ЛИЗА

Мона Лиза живее на партера
в панелен блок №3.
Тя е вече много стара,
с побелели коси и изкуствени зъби.
В самотната си стая с часове седи
на дървения стол
и си спомня младостта.
О, как преминаха годините!
А беше толкова красива и толкова
загадъчна бе нейната усмивка…
Дори и някакъв художник я рисуваше.
О, как преминаха годините!
Сега - напълно изоставена, ненужна -
прехвърля постоянно спомените
като скъпоценни сребърни монети,
протъркани
от дългото, ревниво стискане в ръце.

1990


ТАЗИ ВЕЧЕР

Тази вечер
актьорът изигра отлично
ролята на луд.
И не се досети никой,
че наистина е луд.

Тази вечер
просякът протягаше ръка
не за милостиня,
а за поздрав.
И не се досети никой,
че наистина е поздрав.

1990


ЦИРК

1.
ВЪЖЕИГРАЧЪТ
уверено стъпва
върху въжето, което
най-неочаквано се къса…
Публиката изпищява,
но той остава все така
във въздуха,
продължавайки по своя път.

2.
АКРОБАТЪТ
прави тройно салто-мортале:
тялото му
отскача нагоре, въртейки се,
нагоре,
нагоре
и все по-нагоре,
докато изчезне…
Зрителите, вкаменени, стоят
с очи към небето,
но той не се завръща.

3.
КЛОУНЪТ
се старае да разсмее публиката,
но не успява.
(Понеже майка му умряла през деня.)
И той започва с пълно гърло да реве,
да се облива в сълзи
и целият - от болка и печал - да се тресе…
В залата избухва смях.

1990


ДУМИ

Колко много думи думи думи думи
думи думи думи думи думи думи
думи думи думи думи думи
думи думи думи думи
думи думи думи
думи думи
думи

а само един живот!

1990


ЗАПЕТАИ

Животът
е поредица
от запетаи:

Поредица от запетаи
с въпросителни
е Детството

Поредица от запетаи
с удивителни
е Младостта

Поредица от запетаи
с многоточия
е Старостта

Невидима ръка
накрая
слага точка.

1990


В ОЧАКВАНЕ

Зад ъгъла зад борда зад завесата
зад гърба на този век
зад граница
какво ли ни очаква?

След закуска след вечеря след години
след живота след смъртта
след второто пришествие
какво ли ни очаква?

Край кофите за смет край тоалетните
край гробищата на коли на кучета на хора
край извора мазутен
край панелния коптор стоим
стоим край
КРАЙ.

1990


ТЕРАПИЯ

Говорите ми вечно за надеждата,
вие, изгубили сами надежда.
Говорите ми постоянно за любов,
самите неспособни да обичате.
За вяра непрестанно ми говорите,
но обезверени сте отдавна вие.
Говорите, говорите, говорите…
И този свят се е превърнал
в една огромна говорилня,
където всеки сам на себе си говори
като във многолюден психодиспансер.

А Бог ви слуша мълчаливо,
тъй както психиатърът
изслушва търпеливо свойте пациенти.
Слуша,
изпълнен целият с любов към вас,
изпълнен с вяра във доброто,
което някъде във вас се крие.
Слуша,
изпълнен със надеждата,
че този свят все някога
ще оздравее.

1990