За повествованията на Костадин Пампов, струва ми се, е нужен читател с чисто и детско сърце. Читател, който, колкото и да е пораснал, е съхранил в себе си детето - онази страст да прекрачва през огледалото без страх; вярата, че чудесата са възможни; убедеността, че доброто ще възтържествува въпреки всичко и всички, които отричат това. Самият Костадин Пампов носи чисто и детско сърце и търси съмишленици. Днес. И в миналото. Вижда се по страстта му да прекрачва в неизвестното, по вярата му в чудесата, по убедеността му, че хармонията е възможна…

д-р Елена Алекова

Костадин Пампов преподава философия, но е изкушен от импресивната проза. Това, което пише, е интелигентно, чувствително, умно и чисто. В него е човекът - със страстите и погромите. С висините на порива и бездната под тях. С оцедената тъга от живота. С последната утеха, че си живял, че си оставил диря…

Никола Радев

Костадин Пампов. „По стъпките на спомена” (Разкази, импресии, размисли). Импресарско-издателска къща „Род”, 2015 г.