ВАЗА
ВАЗА
Тя днес мълчи - снарядна гилза;
заряд, от нея излетял,
рушил е, палил и пронизвал…
Сега е ваза със цветя.
В пръстта убити спят безгласно,
а тя ухае с нов заряд…
Букет рожденен тъй поднася
войната бивша на мира.
НАТАТЪК
Съдба, съдба, какво ли ни донесе
тъй пролетно цъфтящата измама?
След обич, страст, сега е вече есен -
Листата зъзнат, а плодът го няма…
Далечен спомен само през мъглата -
неотлетяла птица - стон надава…
Живот, живот, по пътя ни нататък
Единствено смъртта ще побеждава.
ПОРИВ
Защо ли след съдбите разделени,
пак чувството като от клетка птича -
на разума през пречките студени -
към твоя дом лети и те обича?
Зов към какво е поривът понесен -
във есента любовна всичко съхне?
Навярно ехо на самотна песен,
където пя - там иска да заглъхне…
СТРУНА
Нима, от скръб и самота измъчен,
смъртта да призоваваш сам е грях,
щом битието - музикант несръчен -
изтръгваше от теб през вопли смях?
Животът с радост тук не те целуна -
в друг свят душата нека отлети.
Чуй… как внезапно скъсаната струна
с най-страшната си свобода звънти!
ПАМЕТНИК
Не беше ти на суетата роб -
подир живот на скромен труд обречен,
изгнил е върху слегналия гроб
и дървеният кръст със тебе вече…
Ала сега над тази свидна пръст,
за туй, което твоят дух ми даде,
стоя изправен с целия си ръст -
жив паметник… способен и да страда!
ПРЕДВЕЧНОСТ
Ветрец омаен, спотаил угрози;
душа незнайна по небесна рана,
за всяка скръб от всички изживяна,
залепва облачните некролози.
Сълза, самотна в тихата далечност,
по скулата вселенска наедрява;
животът моли от смъртта забрава
със ужаса на тленната си вечност.
