ЕСЕННА ПЕСЕН

Васил Карагьозов

ЕСЕННА ПЕСЕН

Събуди ме, мила мамо,
утре рано пред зора,
че ще ида там, в гората,
потъмнялата гора.
Ще накъсам билки диви,
тъжни есенни цветя,
мокри вейки миризливи -
и венец ще оплета….

Там, в алеи запустели,
шушне късен листопад,
капят листи пожълтели,
гният от тъга и яд…
Тихичко ще се промъкна,
потопена във мечта,
и от млади кипариси
жив венец ще оплета…

Нек мъглите клони брулят
и сълзите им текат,
нек с воала си забулят
всеки дол и всеки рът…
Аз ще ида там над гроба,
де героите лежат,
дето вятър вей със злоба
и дървета шумолят.

Там ще падна на колене,
ще им сложа моя дар,
ще целувам мълчаливо
кръста плесенясал, стар…
Те се бориха за правда,
всеки бе за смърт готов -
и затуй те заслужават
мойта сестринска любов.

Пресният венец зелени
ще стърчи над техний гроб,
бодри мисли ще навява
на отпадналия роб;
а пък есенните рози
като кръв ще да пламтят
и душа му безотрадна
с нова мощ ще напоят…

1912


СМЪРТТА НА ЮЛИЙ

Отиде той на кървав бой,
не бащин дом да защитава,
не за богатство и за слава,
а по неволя… млад герой!

Дома остави да живей
самотна нежна годеница:
тя сълзи непрестанно лей
като ранена гълъбица.
Проклети януарски дни!
По снежните тракийски степи
пак тътнат боеве свирепи,
що носят смърт и съсипни.

Там всяка огнена граната
поваля мъртви на земята…
Но Юлий падна от куршум.
И бликаща в снега без шум,
кръвта му алена попари
сноп ранобудни минзухари.

А неговият мил другар
откъсна тез цветя на ръта
и до сърцето си ги скъта
като свещен предсмъртен дар.

Кога от боя той се върна,
девойката го плахо зърна -
сам бледен като мъченик,
и кат нададе остър вик,
без чувство падна на земята.
В сърцето й откри се бездна.
А той, със болка на душата,
положи тихичко цветята
на масичката и изчезна…

Настъпи май. Часът удари
за мир, след боя страховит,
но кървавите минзухари
стърчат в бокала с странен вид…
Той цял блести от сълзи скъпи…
Часът удари - май настъпи,
но не за рози и любов,
а за разбит суров живот.

Карталтепе, 1913


ПРАВ ПАДНИ

Злокобната орисница
изрекла е над мен
прокобата на хищница:
да падна поразен.

Какво, че гръм и молния
ще скрит моя стон? -
В живота, меланхолния,
погинват легион!

Но все е свята клетвата:
„Бъди кат Прометей!”
Богата ще е жетвата
на ратника-плебей.

1914