Игор Смирнов

превод: Тихомир Йорданов

***
Без милост кратък и неспорен
животът пътя ни чертай.
Длъжник съм аз на тези хора,
които ме съпътстваха докрай.

Усмихваха ми се по човешки,
мълчаха, щом и аз мълча.
Поправяха ми всички грешки,
които не можах да залича.

И без издигнати антени,
без телефони издържах.
Но ме държеше неизменно
устойчивата връзка с тях.

Длъжник съм им и по привичка
сам съдя се за всеки ден…
Желая щастие на всички,
които бяха с мен.