Игор Александрович Смирнов (Игорь Александрович Смирнов), руски писател, е роден на 31.08.1923 г. в Ярославл в семейство на агроном. Моряк, поет, прозаик, историк на флота, учен. През 1929 г. семейството му се премества в Ленинград. Завършва Тихоокеанското висше военно-морско училище (март 1945). Участва във Великата отечествена война от август 1945 г. - войната с Япония, награден с ордени „Червена Звезда”, „Отечествена война” ІІ степен, медали. Служи в Балтика на крайцера „Железняков”. Завършва Военно-морската академия „А. Крилов” (1957), става научен сътрудник, а после преподавател във ВМА. Ръководи военно-историческата комисия в Съвета на ветераните от Тихоокеанския флот и Амурската флотилия. Капитан І ранг. Доктор на техническите науки, професор. Печата от 1942 г. Автор на повече от 40 статии на историческа тема, на повече от 170 научни и научно-публицистични работи, редица пособия и учебници. Включен в енциклопедията „Най-добрите хора на Русия”. Член на Съюза на писателите на Русия и Международната асоциация на писателите баталисти и маринисти. Почетен член на ивановската писателска организация. Активен участник в литературното обединение „Путь на моря”. Книги: „Штормовой маршрут” (1960), „Паруса” (1984), „Камни” (1992), „Лейтенантское плавание” (стихове и проза, 1995; 2006), „Течение и ветры”, „Избранная лирика” (1998), „Бытие” (2005), „Корни” (2008) и др. Умира на 07.06. 2009 г. Изследването му „Русские военные моряки на Тихом океане” (2011) и книгата със спомени за Смирнов „Исповедуя кодекс чести” (стихове, очерци и др., 2015) са издадени посмъртно от вдовицата на писателя Елеонора Измайловна Малтеева.

Публикации:

Поезия:

БЕЗ МИЛОСТ КРАТЪК И НЕСПОРЕН…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 80 януари 2016