Збигнев Морщин

превод: Явор Василев

Болната Невеста моли Жениха да усети туптежа й

                              „Защото изнемогвам от любов”
                                              Песен на песните 2:5

Сърцето ми, в огън любовен изтляло,
на пепел и прах преобърнато цяло,
о, мой Женихо, сърцето любящо
тъжовна въздишка към Тебе изпраща.
Почувствай туптежа му, в огън изгарям,
от Твоята факла свещена запален;
че надали пламти на слънцето дискът
със толкова мощ над земята либийска.
Във Теб е любов чудодейна и неизразима
и обич за разума недостижима,
защото, Женихо, за моите грешки
пое кръста страшен и раните тежки -
взаимна любов, та макар и неравна,
която се в мене така разжарява,
че, виждайки себе си в гроба да крея,
любими мой, все пак във Тебе живея.
И нито е живот, нито - кончина
че разлика нищожна между двете има.