Хитоши Кавай

превод: Литературен свят

Детство

Роден съм през 1940 г. в Китай, в град Далний. Първите ми детски спомени са от китайците, работещи в нашата градина. Те живееха заедно с нас и често ме галеха. Разбира се, трудно е да се говори за искреност в отношенията на китайците към мен, особено по време на Японско-китайската война от 1937-1945 г., донесла неизброими жертви на Китай. Но за съществуването на други чужденци аз дълго не знаех нищо.

Когато навърших 3 години, за първи път се срещнах с руски чичо. Той съвсем не приличаше на китайците. Работеше като хлебар и ме наричаше «малкия Кавай-сан».

А през 1945 г. в нашия район се появиха много съветски войници. Родителите на баща ми се страхуваха от руснаците - все пак победители - и дори се преместиха на друго място.

Мама ми нареди: «Стой вкъщи, не излизай на улицата».

Но аз съвсем не се страхувах и кой знае защо почувствах симпатия към тях. Не знам защо в мен тогава се появи такова чувство.

Веднъж войниците започнаха да секат ябълките: трябвали им дърва за приготвянето на вечерята. Баща ми гневно се обърна към командира с протест срещу унищожаването на градината. Войниците веднага спряха да секат. След известно време в знак на примирие един войник ни донесе котле с борш. Докато ядяхме този борш, слушахме песните на войниците. След това събитие, баща ми, а и цялото ни семейство се сприятели с войниците.

Напред

Учих в Москва в продължение на седем години. През това време имах много руски приятели, както сред преподавателите, така и сред студентите. Ходехме на кино, театри, музеи… И все пак аз предпочитах класиката. В Москва гледах балети и слушал опери на Чайковски. Ходех в МХАТ и Малий театър. Обичах и картините на руските художници. Често посещавах Третяковската галерия.

Харесваха ми руските ястия. Дори руска водка съм пил.

По такъв начин постепенно опознавал душата и природата на руснаците. Характерът им е волеви, но много добър и сърдечен.

И сега, прекрачил своята седемдесет и пета годишнина, аз чувствам, че Русия е моята втора родина.

Но повечето от японците малко знаят за Русия и за руснаците. Много японци мислят, че всички руснаци са големи и дебели, освен спортистите.

През 1950-1960 г., по време на студената война антисъветската пропаганда свърши своето черно дело.

«В Русия няма храна», «В Русия няма свобода» и други пропагандни лозунги оказаха голямо влияние на японците. И досега много японци не искат и дори се страхуват да пътуват в Русия.

Нашата войска за самоотбрана съществува само за защита на родината. Благодарение на нашата конституция след Втората световна война в Япония не имало нито един убит военен зад граница.

Но в последно време правителството на Абе се стреми да внесе промени в конституцията. Абе иска така да прекрои основния закон на страната, за да може армията ни да води война зад граница. Той мечтае да създаде велика държава на основата на бойната мощ.

Разбира се, нашите демократични сили се борят срещу такава агресивна насоченост на политиката, която вече влоши отношението с Китай и с двете Кореи. Но има още една съседна страна - Русия. С нея отношенията не трябва да се влошават по никакъв начин.

Сега, когато ръководителите на нашите страни, както ни се струва, правят уверени крачки в насока на сключване на мирен договор, ние трябва да укрепваме културния обмен, икономическите отношения и личните контакти, които за последните двадесет и пет години доста са се изпогубили. Укрепването на тези връзки между Русия и Япония са вярна крачка в сключването на мирен договор между нашите страни.

Нашето страстно желание е колкото може по-скоро да се сключи мирен договор. И аз, и всички ние, випускници на УДН, според възможностите си се стремим да накараме правителството на Япония да направи крачка в сключването на договора. Неговото подписване ще бъде исторически важен етап в по-нататъшните ни добросъседски отношения.

сп. „Москва”, септември 2015 г.