Александър Князев
Александър Николаевич Князев (Александр Николаевич Князев) е роден на 12.11.1953 г. в Ленинград, днес - Санкт-Петербург. Руски поет, лермонтовед, музиколог, импресарио, редактор на Фундаменталната електронна библиотека „Руска литература и фолклор” към Руската академия на науките (РАН). Автор е на много статии и есета по литература и музика. Неговите трудове са публикувани в научни сборници, в списанията „Вопросы литературы”, „Сура”, „Журнал ПОэтов” и други московски, петербургски и регионални издания, както и в интернет. Редактор на научните литературни сборници „Тархански бюлетин” („Тарханский вестник”; ГЛМЗ „Тарханы”, 1995 г.), „Дълбок и мощен дух”(„Глубокий и могучий дух”; Москва, 2005). Под издателската марка JMR (абревиатурата е от френското наименование на „Русской музыкальной газеты” („Руски музикален вестник”) излизат около 20 CD-та, в това число и дискове (а също и ноти) от поредицата „Поэзия М. Ю. Лермонтова в музыке” („Поезията на М. Ю. Лермонтов в музика”) и компакт-дискове със звукозаписното фонографично наследство на З. А. Долуханова и П. Г. Лисициан. Инициатор е на кампанията „Страсти по Лермонтову” („Страсти по Лермонтов”), като този проект е в сила от 29 декември 2003 година. Участник е в различни научни конференции и прослушвания, в международните фестивали „Сергей Осколков и приятели” („Сергей Осколков и друзья”; 2008, 2011-2013 г.), „Петербургска музикална пролет” („Петербургская музыкальная весна; 2010 г.), във Втория международен поетичен симпозиум в Арцах (Нагорни Карабах, 2014), в международния фестивал „П. И. Юргенсон” (Москва, 2015), в поетичния фестивал „Курски контекст” („Курский контекст”; Курск, 2015) и др.През юни 2003 г. е номиниран в номинацията „Век минувший” („Изминалият век”) на конкурса „Петербург. Возрождение мечты” („Петербург. Възраждането на мечтата”) и е удостоен с почетна грамота от Информационното управление на президента на Руската федерация за една от своите публикации за 300-годишнината на Санкт Петербург. През октомври 2014 г. Московската градска организация на Съюза на писателите на Русия и Руският Лермонтовски комитет го награждават с медали в чест на 200-годишнината от рождението на М. Ю. Лермонтов. Автор и режисьор на музикално-поетични концертни програми. Широк резонанс получава програмата „Танго с виолончелью” („Танго с виолончело”). На А. Н. Князев посвещават своите съчинения много композитори, сред които Б. И. Тищенко, В. Г. Пигузов, Д. Н. Смирнов, Ю. П. Ефимов, Л. Ф. Резетдинов, И. Е. Друх, Ф. М. Янов-Яновски и др. Член е на Международната асоциация „Русская культура” („Руска култура”), на Съюза на писателите на Русия (от 2011 г.), на Съюза на концертните дейци на Санкт Петербург (от 2013 г.) и др. През 2014 г. заедно с поетите Алиса Клио и Алексей Филимонов създават с нестопанска цел Международната общност на писателите. От 2015 г. Князев е член на Санкт Петербургското дружество „Данте Алигиери”. Негови творчески вечери се провеждат в Петербург, Москва, Ереван, Виборг, Тихвин и т. н. Авторски сборници: 2011 г.: „Трол. Стихове за музика и музиканти”; („Трiоль. Стихи о музыке и музыкантах”; СПб.: РБИЦ „БЛИЦ”). Подготвеният от А. Н. Князев червен албум включва поетичните произведения на Лоурънс Блинов, Александър Князев и Виктор Пермяков, а също и картини на няколко художници (в това число на Алла Анатолиевна Ивашинцова) с поетични асоциации. Книгата е благосклонно отбелязвана в централния руски печат.; 2012 г.: „Хитър стих” („Лукавый стих”; Санкт-Петербург, АПИ, MMXII). Авторски сборник.; 2013 г.: „Страсти по Лермонтов”; СПб.: „Академия за изследване на културата” („Страсти по Лермонтову”; СПб.: Академия исследований культуры). Книгата включва както публикувани, така и непубликувани статии, есета и стихотворения, а също така и голям справочен материал, свързан с името на М. Ю. Лермонтов.; 2014 г.: „Поетики”; СПб.: Академия за изследване на културата („Поэтики”; СПб.: Академия исследований культуры). Сборник със стихове. По стиховете на Александър Князев са създали музикални произведения композиторите Г. Г. Белов, Л. И. Блинов, М. З. Кабардоков, О. В. Ларионов, С. А. Осколков, В. Г. Пигузов, Д. Н. Смирнов, И. В. Цеслюкевич и други. Неговата поезия е превеждана на английски, френски, испански, италиански, български, арменски и украински език. Умира на 14 февруари 2021 г.
Публикации:
Поезия:
