ИСКАМ ДА СЪМ ТИХА ПЛАНИНА…

Лили Христова

***
Искам да съм тиха планина,
върховете ми да бъдат силни
от безмълвие.
Птичият ми глас
да надживее
празните брътвежи.
С бистрота на ручей да обичам -
простичко, прозрачно и пречистващо…
Искам да съм планина, вглъбена
само в сетивата на сезоните
и сърцето ми да е вълчица,
осъзнала колко е потребна.


***
Мравка съм.
Светът е Сизифово зърно.
Сама си измислям
непосилните стълби.
Наградата за всеки връх -
брилянтна умора.

Но инатът ми
мравешки
все ме връзва
за Слънцето.


ОРИС

Недовиждала
орисницата ми,
та отминали
цветните води
и ме пуснала
в черната.
Мама
събрала мечтите си
в сълза
и я сложила
пред олтара
на слънцето.
Сбъднала се молитвата -
под неугледната ми
обвивка
се смее сърце
на гълъб -
златото на нежно море
при изгрев.


***
С кръстче на неграмотен
отбелязва душата ми
поредната непокорена възможност.
Тук,
в подножието на пирамидата
на Маслоу
цветята ми умират
и в никакви други животи
няма да са същите.

Тъжно е изкачването
към великолепието на върха.


***
Искам да погледна
през прозорците на дърветата.
Дървото няма думи,
но знае
как Бог е подредил душата му.
А човекът
има думи,
но не знае.
Затова искам
да погледна
през прозорците на дърветата,
над пустошта от думи,
за да видя
как Бог е подредил
душата ми.


НЕ СИ СТИХ

Лъжи
като бездомни запетаи
кръстосват сложни изречения.
Прах от безсмислени тирета
погреба живи думи.
Висока удивителна съм -
няма как да ме изкачиш
с многоточия.
Затварям те в несбъдната рима -
уморено слънце
под една въпросителна.

А можеше да бъдеш стих.


***
Стъклени са дланите ми.
Като риби в аквариум
животът се движи
красив и ням.


СНЕГЪТ И ЧЕХОВ

С ефирен чехов драматизъм
северният вятър нарисува
върху стъклото на прозореца ми
вишнева градина.
Сребрист, неумолим,
той ме затвори
в калъф от ледна тишина.

Светът остана вън
и не видя
как три сестри в душата ми
разплитаха съдби
и връзваха на възли
безсънните ми нощи…
Денят завърши като вуйчо Ваньо.
Венец от снежен вишнев цвят положих
и си простих.

А утре в мен ще е прекрасно.


***
Времето свърши
във всички часовници.
В картина на Дали
изтече.

Видях свободата
да бъда …
И вече не бързам -
нямам време.