Димитър Хаджитодоров

Слънцето наднича над заснежената гора и дърветата изглеждат като гигантски свещи, забодени безразборно върху сладоледена торта.
Катеричките се гушат на топло в хралупата. Мама поглежда навън:
- Иска ли някой да донесе лешници? - пита тя.
Всички мълчат . После сестричката казва:
- Аз ще донеса!
Тя оглежда опашката и приглажда бялата си блуза.
- Гласи се като за модно ревю … - подбутват се братчетата.
- Много сте осведомени! - клати глава майка им. - Откъде знаете тази дума?
- Чухме я от свраката. Тя лети навсякъде и научава разни неща от хората. - обяснява сестричката.
- И разнася сплетни из гората. - разсмиват се братчетата.
- Но и предупреждава, когато някой идва по пътеката с куче или се промъква с оръжие! - добавя майка им. - Можем да бъдем по-справедливи към нея, нищо че е малко бъбрива…
Сестричката излиза вън, без да слуша какво ще кажат братчетата. Тя преминава в края на един клон и прескача на съседното дърво.
В хралупата настъпва тишина. Всички чакат завръщането й. Мама мълчи и мисли за нещо свое. Времето бавно се проточва.
Най-сетне дочуват тихо драскане по кората на дървото. На входа се показва сестричката и подхвърля един лешник. После изчезва и идва с още един. Тя слиза и се изкачва три-четири пъти, докато донесе всичко, което е взела от хранилището.
- Видя ли нещо интересно? - пита я мама.
- Времето е прекрасно! Малко е студено, но слънцето свети и към обяд сигурно ще стане по-топло. - казва задъхана сестричката.
Братчетата хрупат лешниците и слушат, без да говорят.
- Чух песента на синигерчето! - продължава сестра им.
- Това е добра новина - казва мама. - Може и вие да се разходите. - поглежда тя към братчетата.
- Елхичката до пътеката е прерязана! Стърчи само част от стеблото, с няколко клона!
- Всяка година някой злосторник поврежда дърветата! - казва мама. - Елхичката ще порасне, но по-бавно, и няма да е толкова красива, както останалите…
- Човекът от горското стопанство оглеждаше следите и пиеше чай - съобщава сестричката.
- Какво ли толкова интересно има да гълташ гореща вода? - обажда се едно от братчетата.
- Водата ухае на билки и хората може би разбират по-добре гората. - отговаря мама.
- Дали този, който е отрязал елхичката, пие чай?
- Не зная… Но мъжът от стопанството поставя зиме хранилки за птиците, а през пролетта - къщички за скорците. Всеки може да ги види. А пакостниците се промъкват по тъмно и много не се задържат наоколо. Украсяват домовете си за няколко дни, после изхвърлят навън дръвчетата или ги изгарят….
Мама също е чула това от свраките, но не казва нищо повече. Закуската свършва и тя застава на входа.
- Аз също ще се разходя. Ако искате, може да отидем при елхичката.
Цялото семейство излиза да се порадва на слънцето и снега, да чуе гласа на синигерчето и да види ледените гирлянди по дърветата.