СТИХОТВОРЕНИЯ
превод от полски: Лъчезар Селяшки
ДА СТРЕЛЯШ В ОЧИТЕ НА ЧОВЕКА
Беше на петнайсет години,
беше най-добрият ученик в часовете по полски.
Тичаше с пистолет
срещу врага.
Видя очите на човека,
длъжен бе да стреля в тези очи.
Поколеба се.
Лежи на паважа.
Не бяха го научили
в часовете по полски
да стреля в очите на човека.
СТРОЕЙКИ БАРИКАДА
Страхувахме се, строейки барикада
под обстрела.
Кръчмарят, любовницата на златаря, бръснарят,
всеки се страхуваше.
Падна на земята прислужницата,
вдигайки камък от паважа, страхувахме се много,
всеки се страхуваше -
портиерът, продавачката на сергия, пенсионерът.
Падна на земята аптекарят, влачейки врата от клозет,
страхувахме се още повече - контрабандистката,
шивачката, трамвайният работник,
всеки се страхуваше.
Падна момчето от изправителния дом,
влачейки чувал, пълен с пясък,
и се страхувахме наистина.
Макар че никой не ни принуждаваше,
построихме барикадата
под обстрела.
ЖИВЕЕ ЕДИН ЧАС ПО-ДЪЛГО
В памет на Станислава Шверчинска
Детенцето е на два месеца.
Докторът казва:
Ще умре без мляко.
Майката цял ден върви през тайни проходи
до другия край на града.
В Чернякув
хлебарят има крава.
Влачи се по корем
сред развалините, калта, труповете.
Донася три лъжици мляко.
Детенцето живее
един час по-дълго.
НЕЙНАТА СМЪРТ Е НА ШЕСТНАЙСЕТ ГОДИНИ
Агонизирайки в кръвта на паважа,
откъде да знае, че умира.
Така всецяло е изпълнена с младост,
че дори и нейната агония е млада.
Не умее да умира. Та нали умира
за първи път.
ДВЕ ЛИЦА С ЦВЯТ НА ЖЕЛЯЗО
Когато от небето се сгромолясваше
Последният съд,
когато живите завидяха на мъртвите
за убежището им под земята,
тези, които дълго копнееха един за друг,
се срещнаха случайно.
Гледаха изплашено
лицата си с цвят на желязо,
очите си овълчени, дрипавите дрехи.
И когато отново тръгнаха
в две противоположни посоки,
за да избягат от смъртта,
разбраха, че умря
тяхната малка, прекрасна любов.
ПОСЛЕДНАТА КАПЧИЦА ВЪЗДУХ
Двамата влюбени умираха
в срутеното мазе.
Когато въздухът се свърши вече,
а смъртта
бе забравила да дойде,
кой на кого е отдал
последната капчица въздух?
НЕМСКИ ОФИЦЕР СВИРИ ШОПЕН
Немски офицер
върви през мъртвия град,
кънтят обувките
и ехото.
Влиза в мъртвия дом,
няма врата,
минава покрай телата
на мъртви хора.
Приближава рояла,
удря
клавиш.
Звукът изтича през прозорците без стъкла,
угасва в мъртвия град.
Офицерът сяда.
Свири Шопен.
ИЗПЪЛНЕНА СЪМ С ЛЮБОВ
Изпълнена съм с любов,
както голямото дърво с вятър,
както водната гъба с океана,
както истинския живот
със страдание,
както времето със смъртта.
НЕИЗРАЗИМО НЕЩО
От страданието се ражда силата.
От силата се ражда страданието.
Две думи за едно-единствено нещо -
неизразимо.
ДУШАТА И ТЯЛОТО НА ПЛАЖА
Душата на плажа
е разтворила учебник по философия.
Душата пита тялото:
- Кой ни е свързал заедно?
Тялото отговаря:
- Трябва да опека на слънце колената.
Душата пита тялото:
- Истина ли е това,
че нас изобщо ни няма?
Тялото отговаря: - Пека си колената.
Душата пита тялото:
- В теб или в мен
ще започне умирането?
Тялото се смее.
Колената имат слънчев загар.
ТЯ СЕ СТРАХУВА
До жената лежи нейният мъж.
Жената се страхува,
че той пак ще я убие.
- Няма да ме убиеш отново, нали? -
пита жената.
- Няма - казва мъжът.
Но тя се страхува,
че той пак ще я убие.
И притичва до прозореца, и се хвърля на паважа.
И вече е спасена,
лежейки на паважа.
Той вече няма отново да я убие.
МНОГО ТЪЖЕН РАЗГОВОР В НОЩТА
- Можеш да имаш много любовници.
- Знам, мили.
- Имах много жени.
- Имах мъже, мили.
- Аз съм един приключил човек.
- Да, мили.
- Не ми се доверявай.
- Няма, мили.
- Страхувам се от смъртта.
- Аз също, мили.
- Няма да ме напуснеш, нали?
- Не зная, мили.
- Сам съм.
- И аз, мили.
- Прегърни ме.
- Лека нощ, мили.
ЩЕ СТРЕЛЯМЕ В СЪРЦЕТО
Ще убием нашата любов.
Ще я душим,
както се души дете.
Ще я ритаме,
както се рита вярно куче.
Ще изтръгваме нейните
живи крила,
както се обезкриля птица.
Ще стреляме в сърцето й,
както се стреля
в собственото сърце.
СЛАМКА
Изневерих ти.
Какво щастие само, какво облекчение.
Да се радваме и двамата,
защото сега
ще мога да те обичам както някога.
Да се радваме и двамата,
че трябваше да ти изневеря,
както давещият се
трябва да се хване за сламка.
Мразя те,
защото ти изневерих.
Да се радваме и двамата,
че те мразя.
БЛАГОДАРЯ ТИ, СЪДБА
Изпълва ме голямо смирение,
изпълва ме голяма ведрина,
любя се с моя любим,
както бих се любила, умирайки,
както бих се любила, молейки се,
сълзите обливат
моите ръце и неговите ръце,
не знам дали това е радост,
или тъга, не разбирам
това, което чувствам, нищо
не разбирам, плача,
плача, смирение,
сякаш вече съм мъртва,
благодарност, благодаря ти, съдба,
не съм гладна, как хубав
е моят живот.
ОБИКНОВЕНО РАЖДАНЕ
Двайсет часа
вие като животно.
Лекарят иска да й помогне.
Разрязва с ножички живото тяло
без упойка.
Не забелязва това.
Твърде мощно
е изтезанието на разстъпващите се кости.
Кой дявол
е измислил този свят?
СТРЕМЕЖ КЪМ СЪРЦЕВИНАТА
Сърцевината също има своя сърцевина.
Искам да стигна до сърцевината на тази сърцевина.
Сърцевината на тази сърцевина
също има своя сърцевина.
Искам да стигна
до сърцевината на всички сърцевини.
Там, където е оста на кълбото,
там, където е костилката на плода,
там, където е показалецът на везната,
там, където е същината.
Трябва да стигна до най-сърцевинното място,
в рая на сърцевината,
в кълбовидния бог на сърцевината,
в бога на сърцевината, кръгъл
като пъп.
СЪЛЗИ
Старата жена плаче,
утешава се с плача,
както птицата с гнездото.
Потъва
в глъбината на плача.
Потопена е изцяло
в тъмното потъване.
Сълзите се стичат по лицето й,
като малки, топли животинки.
Милват старото лице,
смиляват се.
Последното блаженство
на сълзите.
БУНТ
Избяга от старческия дом.
Спи по гарите,
влачи се из улиците, из полетата,
крещи, пее, ругае
гадно.
На тила, зад очните ябълки,
в костния реликвариум на черепа,
носи
бунтът.
В ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ГАРИ
Те са смахнати старици,
които носят в бохчата на плещите си
цялото свое имущество.
Скитнички, които се свиват от студ
нощем в железопътните гари.
Болни, които очакват в болницата
последната си операция.
А аз изгубих толкова време
с теб.
ДЕВСТВЕНОСТ
Нужна е смелост, за да преживееш деня.
Остана
само блаженството на тъгата, много ценно.
Тъгата
пречиства като полет,
укрепва като усилие,
формира душата,
както работата
формира тялото.
Тя е сякаш гимнастик, сякаш бегач,
който никога не ще завърши своя бяг. И това
му придава издържливост.
Тъгата
е хранителна за силния.
Тя е като прозорец
на висока кула, през който вее
вятърът на силата.
Тъгата -
девствеността на щастието.
СПОМЕН
Лежейки гола в прегръдката на любимия, тя започна да плаче.
Беше нощ и нейната сълза падна в полумрака на голото рамо
на мъжа, сълза много по-топла от неговото рамо. Любимият усети
тази гореща влага и запита:
- Защо плачеш?
Тогава тя отговори:
- Позволи ми, мили мой, да те целуна не така, както обикновено.
Да те целуна така кротко, така хубаво, както целувах някога човека, когото истински обичах.
Но той не поиска. И внезапно се засрами, че е гол.
И се засрами заради своята любов.
ШЕСТ ЖЕНИ
1. ЛЮДВИКА ИЛИ ВЪРХЪТ НА СВЕНЛИВОСТТА
Водата във ваната заобикаля моето тяло, рисува неговата форма
подробно, като молив.
Не ти открих никога нищо, освен тялото си, а го разкривах,
за да прикрия душата си. Постигнах целта си и сега моята голота
ме прави невидима.
Това е върхът на свенливостта.
2. АГНЕШКА ИЛИ МОРАЛНАТА ЖЕНА
Бих могла да те прилъстя в тази горичка, сред миналогодишните
листа и развълнуваните цветове на гълъбовите очички.
Но няма да направя това. Защото, когато двамата странстваме по пътя,
след нас върви призрак, който плаче.
3. АВГУСТА ИЛИ ТРАГИЧНАТА ЛЮБОВ
Пет години живя с животно, с ужасен урод.
Беше наистина отватителен, но тя го обичаше, защото страдаше.
Когато, заспивайки, гледаше главата му, си казваше:
- Целомъдрен е като растение.
Веднъж той я удуши - от скука и печал.
Умирайки, шепнеше:
- Вината не е негова.
И наистина вината не беше негова. Та нали беше урод.
4. АМЕЛИЯ ИЛИ ЖЕНАТА С ХАРАКТЕР
Амелия обича да целува мъжете, които не обича.
И затова целува чужди мъже.
Казва:
- Именно това е приятно, защото е неприлично.
Да бъдеш неприлична, означава, че потвърждаваш своята свобода.
Амелия в любовта си е интелектуалка.
5. ВЕРОНИКА ИЛИ ФАТАЛИЗМЪТ
Каза:
- Няма да дойда при теб, защото бихме били нещастни.
Но аз знам, че той ще дойде и че ще бъдем нещастни. Това е
очевидно
като луната, която точно сега изгрява. А аз стоя до прозореца и
сресвам
косите си черни, чакайки.
6. ИЗАДОРА ИЛИ МАЛКАТА ПЕЩЕРА НА НАСЛАДАТА
Двамата слизат в уютна малка пещера, където винаги властва
топъл плумрак. Слизат, държейки се за ръце, макар че не изпитват
взаимни приятелски чувства.
На земята е постлан килим от кожа на бяла коза, има и диван.
До него, на ниска масичка - флакон с френски парфюм и череп.
Изадора казва на мъжа:
- Това е пещерата на насладата.
Мъжът мълчи, стеснява се да потвърди.
Когато след малко излизат, тя започва гръмко да се смее.
- Бедни сме като влюбени къртици. Как всичко това
е непорочно, чак е тъжно.
Малко след изхода от пещерата Изадора се самоубива.
ЩЕ ОТВОРЯ ПРОЗОРЕЦА
Твърде дълга беше нашата прегръдка.
Налюбихме се
чак до костите.
Чувам тяхното скърцане, виждам
двата наши скелета.
Сега чакам,
докато си заминеш, докато
на стълбите угасне
тропота на обувките ти.
Вече е тихо.
Тази нощ ще спя сама
в постелята на чистотата.
Самотата
е първата хигиенична мярка.
Самотата
ще разшири стените на стаята.
Ще отворя прозореца,
ще влезе мощен мразовит вятър,
здравословен като трагедия.
Ще влязат човешки мисли
и човешки дела,
чужди нещастия и чужда святост.
Ще разговарят тихо и строго.
Не идвай повече.
Животно ставам
много рядко.
ГЛЕДАМ С ПРОСЪЛЗЕНИ ОЧИ
Дадох му страдание,
макар че така много
исках да му дам щастие.
А той прие страданието -
внимателно, както се приема щастие.
През деня го държи в сърцето си,
спи с него през нощта,
обича го така, както мен обича.
Страданието е много по-достойно
за любов от мен,
много по-чисто и предано.
Гледам как го носи,
раменете му
все повече се превиват
под товара.
Гледам с просълзени очи
как носи страданието,
което му дадох,
макар че така много
исках да му дам щастие.
САМОТА
Самотата,
огромната перла на самотата -
в нея се скрих.
Пространството,
което отвътре се разширява,
става огромно.
Тишината - извор на гласовете.
Неподвижността - майка на движението.
Сама съм.
Сама съм и като че ли не съществувам.
Какво щастие само.
Като че ли не знача нищо, а мога да бъда всичко.
Екзистенция без есенция,
същност без съществуване, свобода.
Чиста съм, като това, което го няма,
безопасна съм, като платоническа идея,
богата съм, като възможността.
Смеейки се, протягам ръце
към всички мои прекрасни бъдещи неща.
Мога да се превърна в морска пяна
и да постигна нейното краткотрайно щастие.
Или в медуза и да притежавам
цялата прелест на медузата.
Или в птица с нейния щастлив летеж,
или пък в камък с неговата щастлива вечност,
или в Млечния път.
Сама съм, сама съм.
Самотата ме пази.
Сама съм, следователно ме няма,
няма ме, следователно съществувам -
съвършено като съвършенството,
разнообразно като разнообразността.
След това ще дойдат хората. Ще ми дадат да облека
кожа, ще ми дадат цвят на очите, пол и фамилно име.
Ще ми дадат минало и бъдеще,
качеството на хомо сапиенс.
ЕДНАКВА В СЪЩНОСТТА
Вървейки на любовно угощение при теб,
видях на ъгъла
стара просякиня.
Хванах я за ръка,
целунах я по деликатната буза,
разговаряхме. Тя беше
също така сама в същността си, както аз,
от същото естество, като моето.
Усетих това веднага,
както кучето усеща с обонянието си
някое друго куче.
Дадох й пари,
не можех да се разделя с нея.
Та нали на човека е потребен
някой близък човек.
И след това не знаех
защо отивам при теб.
ТЪРСЕЙКИ СМИСЪЛ
Търсейки смисъл,
ще съкратя любовта
до първия и последен поглед.
Ще съкратя страданието
до страха и облекчението.
Ще съкратя щастието
до надеждата и ехото.
Ще съкратя живота си
до преди това и след това.
