Анна Швиршчинска
Анна Швиршчинска, полска поетеса, е родена на 07.02.1909 г. във Варшава. Дъщеря е на художника Ян Шверчински. Възпитанието й в художествената работилница на баща й, където е преобладавало изкуството, а не средствата за препитание, завинаги дава отпечатък в живота и в творческото развитие на бъдещата поетеса. Не успява да следва изобразително изкуство поради липса на средства. Завършва полска филология във Варшавския университет. Активно участва в нелегалния културен живот на Варшава и публикува свои творби в тайно издавани списания и алманаси. В трагично завършилото Варшавско въстание (1.08.1944 - 2.10.1944) участва като санитарка. След въстанието се укрива известно време в гр. Сохачев. Впоследствие се заселва в гр. Краков. Там започва работа в Театъра на младия зрител, където до 1950 г. е негов художествен ръководител. През 1953 г. се омъжва за актьора Ян Адамски. Ражда им се дъщеря - Людмила. До края на живота си Швиршчинска се занимава най-вече с творческа работа. Но не е била чужда и на обществената дейност (между другото в Лигата на жените). Винаги се е стремяла към пълноценен живот и за пълнотата на живота е писала: стихотворения за страданието, стихотворения за радостта и др. Поетеса новаторка. Започва творческата си дейност през 30-те години на миналия век, но едва след своята шейсетгодишна възраст постига естетически прелом в съвременната полска поезия. Нейните поетични книги “Аз съм жена (1972) и “Строях барикада” (1974) са своеобразна личностна революция. Книгата й “Аз съм жена” (1972) е разтърсващо явление за тогавашната читателска публика. Трийсет години отнема на Швиршчинска създаването на нов език. Още по време на хитлеристката окупация тя усеща, че езикът на нейната предвоенна поезия не е достатъчно богат и силен, за да изрази действителността, въпреки че получава награди на нелегалните литературни конкурси (през 1942 г. за стихотворението си “Година 1941″ и през 1943 г. - за драмата “Орфей”). Относително късна слава донасят на Анна Швиршчинска нейните стихове, събрани в шест книги (без тези с избрана поезия). От тях два сборника - “Аз съм жена” (1972) и “Строях барикада” (1974) - са затвърдили заслужено видното й място сред съвременните полски поети. Седмият поетичен сборник на Швиршчинска, озаглавен “Страдание и радост”, е издаден посмъртно през 1985 г. Написала е много творби за младите хора: стихотворения, разкази, драми за деца, роман за младежи, а също радиопиеси и предавания за деца, излъчени по Полското национално радио. Авторка е и на сценарии за анимационни филми. Именно за творческата си дейност, посветена на децата и младежите, получава награда, присъдена от Министерския съвет на Полша през 1973 г. Отличена е също с Наградата на град Краков “за популяризиране на културата” през 1976 г. и с медал от Комисията за национално образование. Зад граница са публикувани пет нейни книги с избрани стихотворения в превод на английски език, в това число две, дело на Чеслав Милош и Леонард Натан. Умира на 30.09.1984 г. в Краков. Съчинения: “Стихотворения и проза” (1936), “Орфей”, драма (1946), “Избрана лирика” (1958), “Черни думи” (1967), “Вятър” (1970), “Аз съм жена” (1972), “Избрана поезия” (1973), “Строях барикада” (1974), “Щастлива като кучешка опашка” (1978), “Избрани стихотворения” (1980), “Поезия” (1984), “Поетически театър” (1984), “Страдание и радост” (1985) - посмъртно, “Разширяващата се перла на самотата” (1996), “Аз съм жена” (2000).
Публикации:
Поезия:
СТИХОТВОРЕНИЯ/ превод от полски: Лъчезар Селяшки/ брой 80 януари 2016
