ЗИМА
превoд: Тихомир Йорданов
Домашен дух в студеното кюмбе
подухва през комин поломен,
бутилка с мен опразни ще за помен
на преживяното под мътното небе
ведно със плочата на грамофона.
И котаракът върху печката лежи.
А във мазето се боричкат мишки.
Сега е нощ, гората вън се люшка
и аз със свещ в ръка, без глупави лъжи
дома си ще прослушам без оглушки.
Не скърца той. Годините ще спомена
в теглича на отминало столетие.
Той тук е вкоренен. А мене ми тук свети
с изронена мазилка от бялата стена.
Ни звук дори от тихи междуметия.
Ту счува ми се „ох”, или пък „ах”,
ту „муу” - навярно измучава крава.
Но крави няма. А пък думата корава
мълчи в килера. Там страда тя, разбрах,
за грях наказана с забрава.
Парите свършват пак. Без вино, без вина.
Дори без лъч от светлина.
Каква е тази власт, която блажи?
Отвъд стъклата - зима. Тишина
вселенска. И убийствена, - ще кажа.
