ОКОЛО ПАРИЖКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА КЛИМАТА

Много думи, малко дела

Интервю на Илиана Велева (в. „Нова Зора”) с химика ст. н. с. Румен Воденичаров 

- Г-н Воденичаров, не ви ли се струва, че след като държавните глави напуснаха Конференцията за климата в Париж, интересът на СМИ към Заключителния документ сякаш спадна?

- Това е истина. Световните лидери бяха пристигнали в Париж единствено да обменят мнения по въпроси несвързани протоколно с климатичните промени. Те, разбира се, се изказаха в полза на 2%-ното глобално затопляне в бъдеще, но всъщност продължиха двустранните обсъждания, започнати на срещата на G-20 в Анталия, като ги допълниха с обстоятелствата около американо-турския скандал със сваления руски самолет на границата със Сирия.

Вероятността Парижката конференция да завърши с неуспех и нов скандал, предизвикан от развиващите се страни, като тази в Копенхаген през 2009 год. беше доста голяма, ето защо лидерите на великите сили след като се „разписаха” на трибуната на форума, предпочетоха да отпътуват вместо да бъдат обвинявани за поредния провал.

- Протоколът от Киото, валидността на който изтичаше през 2012 год. бе  продължен до 2019 год. но основните страни с дял в парниковите емисии: Китай, Япония, Индия,  Русия, Канада и САЩ не подписаха продължението. Как тогава те ще бъдат склонени да подпишат през април 2016 г.новия договор в Париж, да го наречем Киото-3?

- Трудно. Колкото и либерално да са настроени експертите, за тях е ясно, че емисиите на парниковите газове са право пропорционални на развитието на транспорта и на индустриалните технологии, най-вече на тежката промишленост. САЩ с 5% население са отговорни за 30% от замърсяването с вредни емисии.

Като световен лидер те нямат намерение да подпишат неизгоден за тях протокол, затова търсят начин да ангажират и други страни за напълването на т.н. Зелен фонд, обещан на конференцията в Канкун (Мексико) в 2010 г. “за приспособяване на развиващите се страни” към промените на климата. САЩ, които харчат за военните си бази за 2 месеца тези 100 млрд долара годишно, сега се стискат и превърнаха Конференцията по климата в Париж в пазарлък за пари.

Видяхме държавният секретар Кери да ходи като цветарка от делегация на делегация с надежда да приемат хитрия им ход. Измислиха т.н. «въглероден данък», а именно Зеленият фонд да бъде пълнен не от тези, които изгарят  въглеводороди и въглища, а от страните, които ги добиват и продават. Идеята е проста: изкопаемите горива да станат неизгодни. Както се казва: «Завидяха на кьоравия на едното око».

Емисиите на въглероден диоксид трябва да се намаляват от всички страни. Но да натоварваш  развиващите се страни и страни с преходна икономика като Русия с данък за това, че добиват, а не изгарят енергоносители, намирисва на изнудване с далечен прицел.

Нещо като плоският данък, който прави едни бедни, а други неприлично богати. Защото ако Саудитска Арабия се съгласи да отделя 10 млрд долара годишно  - бълха я ухапала, но ако Русия започне да прави тази вноска, ще трябва да затвори доста мини и сонди, а като следствие от това и 2-3 военни завода. Това очакват англосаксите. Ето защо Русия едва ли ще подпише Киото-3.

Има и нещо друго, което не се коментира често от глобалистите. Така както те не обичат да говорят за човешки права, свързани със задължения към обществото, така обикновено премълчават за баланса между емисии и поглъщане на парникови газове.

Пресмятанията показват, че Русия, например, благодарение на огромната си територия с гори, тундра и блата преработва с фотосинтеза 4 пъти повече въглероден диоксид, отколкото отделя в атмосферата нейната промишленост и население.

С уникалната си природа страни като Русия, Бразилия, Швеция и др. всъщност са «чистачи» на въздушния океан. Замърсителите са другаде, по-точно в развитите страни. Последните  много добре знаят тази подробност, затова и изнасят  мръсните за тяхната екология  производства в Китай и Индия. Тези дни всички видяха декемврийския смог в Пекин. 2/3 от китайската икономика се крепи на въглищата.

- Как Ви се струва, реалистично ли е  към 2050 год. емисиите от изкопаеми горива да бъдат сведени на нула?

- Това са илюзии, които се опита да разсее руският президент Владимир Путин в изявлението си пред Валдайския клуб. Според него (по-точно според неговите експерти) възможностите на възобновяемите източници на енергия и по това време ще бъдат не повече от 8-10%.

Лично аз съм убеден, че докато не се изостави неолибералната парадигма, положителна промяна в климата няма как да се постигне. Кризата с бежанците показа, че свободното движение на хора и капитали звучи много демократично, но води до непредвидени други, разрушителни за националните държави последствия. Олигарси и мутри  едва ли ще сменят луксозните си мощни бронирани автомобили и самолети с електромобили. А докато има либерални икономика и законодателство, ще има и олигарси, и мутри. Така че вредни въглеродни емисии ще има и в 2050 година.

Наистина в момента съществуват поне две реалистични решения за намаляване на емисиите от парникови газове.

Едното са атомните електроцентрали (АЕЦ) от ново поколение, които с излишната топлина ще произвеждат водород. Запасите от уран 235 ще стигнат до 2050 год., докато в това време инженерите (насочвани от експерти като наш Доган) въведат безотпадни водородни технологии. Но съпротивата на петролните и газови лобита може също да се предвиди. Пример за това е Германия и в частност политиката на канцлера Ангела Меркел, която заедно с «зелените» раздухва мита за опасността от радиоактивно заразяване при авария на АЕЦ и искаше  тяхното затваряне.

Другото решение е гигантски проект за азиатска суперенергийна мрежа, съединяваща системите на Русия, Китай, Япония, Корея, Монголия и др. 37% от вредните емисии идват от изкопаемите горива, а още през 2030 год. нужната енергия за азиатските страни ще нарасне двойно. В същото време сега се използва само 20% от потенциала на сибирските водни ресурси.

Следователно могат да бъдат построени ВЕЦ-ове с мощност 30 гигавата, произвеждащи 150 млрд кВтч/год. А това означава отпадане на изгарянето на 200 млн тона въглища. Но и такъв проект ще има съпротива от развитите страни, защото лъвският пай от Зеления фонд (100 млрд долара) ще трябва да се превежда на Русия, а да се пълни от развитите страни, които отказаха и на Парижката конференция да поемат историческата отговорност за «глобалното затопляне» и предпочитат да търгуват с квоти. Те, както в баснята за лисицата и коча, ще чакат разпадането на Руската федерация, след което евентуално ще одобрят този мегапроект.

- Бихте ли пояснили какво представлява търговията с квоти?

- Това е също либерален англосаксонски мурафет, който САЩ и ЕС се опитват да натрапят на «страните-чистачи», издигайки лозунга «Свят и климат без граници». Има една МГЕИК (Междуправителствена група на експертите по изменение на климата), която създава методика за количеството на допустимите емисии, които всяка страна има право да произвежда. Естествено индустриализираните страни - замърсители надхвърлят квотите, които им определя методиката. Ако тръгнат към намаляване на емисиите, те ще трябва да закрият някои «мръсни» от екологична гледна точка производства.

Но развиващите се страни и страни с унищожена промишленост като България имат излишни квоти. Щом като «Климатът е без граници», защо да не купят от техните излишни квоти, без да съкращават емисиите си. Пазарният механизъм, практикуван в САЩ и наложен на ЕС с Протокола Киото-1 се свежда до следното: Вместо да инвестират за съкращаване на тон-емисии въглероден диоксид примерно по 100 долара, страните на ЕС купуват излишни квоти на безценица (напр. 1 долар за тон). Така уж борят «изменението на климата» както вече го наричат, а всъщност правят екобизнес за милиарди. Така на аборигените европейците са изкупували златото за мъниста и «огнена вода». Българското правителство се хвали, че е първенец по чиста природа и че от продажба на квоти за 2014 г.  сме спечелили, без да работим повече от 200 млн евро.

- Накрая каква оценка да дадем на завършилата конференция в Париж СОТ21?

- Мненията са диаметрално противоположни. Домакинът, френският външен министър Лоран Фабиус правеше всичко за приемане на «юридическо задължаващо споразумение, което да бъде амбициозно, балансирано и дългосрочно». Но несъгласията  бяха толкова много, че Заключителният документ от 43 беше намален на 23 страници. 

Това съкрати несъгласията (в квадратни скобки) на 75%. Все пак останаха нерешени политически проблеми като диференцираната отговорност и финансиране. Не липсват дежурните клишета, че «В преговорите е постигнат прогрес, но предстои да се направи още много»» и че «СОР 21 е повратна точка в борбата с глобалното затопляне». Но заключителният документ е само „Рамкова конвенция за климатичните промени“, която има само пожелателен характер и ще започне да бъде подписван от страните на  16 април 2016 г. Скромно постижение след толкова фанфари. Сълзите, които подобно на Соломон Паси проля и Лоран Фабиус накрая, мисля, че са били предизвикани по-скоро от облекчението, че срещата завърши без атентат.

А Гурдиал Синкх Наджар, ръководител на делегацията на Малайзия, каза песимистично: „Направихме крачка назад. Прехвърля се отговорността за емисиите на   парниковите газове от богатите страни на бедните“. Преговорите за солидарни действия срещу промените в климата ще трябва да  продължат. Точно както каза Кубрат Пулев след неуспеха: „Продължаваме напред!”.  И той продължи.  Дано природата не изпревари фатално хората на 21 век преди политиците им да постигнат съгласие.