ПРИКАЗКИ

Юлия Момчилова

БОБЧО

На едрото бобено зрънце Бобчо му омръзна да стои кротко в коремчето на майка си - Зелената бобова шушулка. Огледа за стотен път правата редица на другите бобови зрънца, които си стояха мирно в шушулката и изпъшка:
- Аз пък искам да изляза навън и да видя какво представлява света!
- Мирувай, Бобчо! - смъмри го Шушулката мама. - Още не сте достатъчно едри и силни.
- Аз съм голям! - възрази разпалено Бобчо и подкани братчетата си:
- Хайде, растете по-бързо, братлета! Докога ще ви чакам?
Той се въртеше немирно в леглото си, а Зелената бобова шушулка започна да се пропуква.
- Вижда се нещо! - извикаха изумено зрънцата.
- Светлината! - зарадва се Бобчо. - Хайде да напънем стените заедно, с всички сили и да изскочим навън!
Другите зрънца не посмяха да се съгласят.
- Ами ако още не сме пораснали достатъчно?
- Ами ако още не сме достигнали нормата?
- Нека да почакаме още малко!
- Първо да попитаме мама…
Тогава Бобчо се напъна сам. Напъна се, напъна се и така разтвори Зелената бобова шушулка, че излетя навън от нея като хвърлен камък. Падна на земята и си удари носа. Бляскави искри се пръснаха пред очите му!
Когато се съвзе, погледна нагоре към Бобовата шушулка и видя как от нея през процепа едно по едно плавно излизаха узрелите бобови зрънца.
- Ех - въздъхна Бобчо, - ударих се, но нали все някой пръв трябваше да проправи път към широкия свят!

—————————–

ГЪСЕНИЦА-ТРАМВАЙ

Една гъсеница видя голям шарен трамвай да се движи по софийските улици.
- Аз приличам на него! - възкликна гъсеницата. - Или може би той прилича на мене!
Отвреме - навреме от трамвая слизаха и се качваха хора, а после той ги возеше.
Гъсеницата видя едно комарче и веднага му предложи:
- Качи се на гърба ми, за да те повозя като трамвай!
Комарчето се настани върху гърба й и тя тръгна по градинската пътека.
След малко срещнаха една калинка.
- Качи се върху мене, за да те повозя! - каза й гъсеницата.
Калинката се качи върху гърба й.
После покани да се повозят една зелена листна въшка, малка мравка и весело щурче, обаче…
Гъсеницата не се движеше право и леко като трамваите, а на всяка крачка издигаше гръбчето си толкова високо, че все някой от пътниците й се катурваше на земята.
Първо падна щурчето, после тупна калинката, след това се преобърнаха едно след друго комарчето, листната въшка, мравката…
Всеки път, когато някой падаше, другите трябваше да му подават ръка и да му помагат да се качи пак върху гърба на гъсеницата и то в движение!
- Пътниците на трамваите също слизат! - оправдаваше се смутено гъсеницата.
- А удрят ли се в земята? - питаха приятелите й като разтриваха цицините си.
Накрая всички много се разсърдиха.
- Не искаме повече да се возим на трамвай, който непрекъснато изсипва пътниците си!
Слязоха и си отидоха.
Отначало гъсеницата се обиди. После се натъжи. Помисли, помисли и накрая реши:
- Сигурно е така, защото не се движа по релси!

ВЪПРОС: Мило дете, правилно ли мисли гъсеницата?