КОЛЯ
превод: Тихомир Йорданов
КОЛЯ
Оплешивял и неимотен.
И гласът му е тих.
Бездетен, самотен.
Пише стих.
Все е в старата къща
с едно празно мазе.
Счетоводството - същото
от сметалото взе.
Нещо все недоправено.
Но такъв е той сам.
Нещо нейде забравено,
на небето ли - там!
Не му трябва да моли,
да живее със хъс.
И краката му - голи
под крачола къс.
Сън го нощем не стига,
като сива стена.
Няма негова книга
дори и една.
Тетрадката - пълна отколе
до последно листо.
- Слава чакаш ли, Коля?
- От кого, за какво?
***
Да ме опази Бог на трона
да видя как нахалникът ще седне
и как слуги, отдето да погледнеш,
притичват бързо за поклон.
Че ненавиждам аз от детски дни
ръка протегната от трона
да позволява благосклонно:
- На тебе разрешавам, целуни!
Аз искам да живея без кумир,
без капка милост от злодея.
Ти, Боже, дай ми тишина и с нея
на всички ни добро и мир.
