ИЗ „ПРЕДИ ДА СЕ ЗАВЪРНА” (1984)

Драгомир Шопов

БИОГРАФИЯ

В моя дом съвсем спокойно се влиза.
Махнах всички ключалки,
ключовете изхвърлих сам.
Какво можете да ми вземете? - Втората риза,
която и без това щях да ви дам.


КУЧЕ

Не мога да те огранича - движи се свободно.
Ако някой друг те подмами -
върви при него, но виж
дали няма да ти сложи намордник
наместо свободата, която трябваше да оцениш.


ЛЯТО

Повярвай на дъжда. И нека пада.
За спечената пръст каква награда.
За сухото дърво каква утеха.
А и за теб, захвърлил свойта дреха…


СЛОВО

Написаното слово е утеха
за този, който го е изживял.
Във него всичко свое той е дал.
И ето го сърцето му - без дреха,

без никаква защита, без закрила.
В сърцето се прицелва този свят.
Ако си беден - знай, че си богат,
а слаб ли си - то може би е сила…


ЕСЕН

Виждам я - тя се разхожда по тротоара
с чадърче от жълти листа
и с обувки от дъжд…


САМОТА

Дърво във студеното снежно поле -
без пътека, без стъпки на хора…


СЕГА

Ти имаш свобода да бъдеш силен,
дори когато мислиш, че си слаб.
Бе щедро лято. След дъжда обилен
наякна зърното за твоя хляб.

Сега ти можеш гладен да заситиш,
щом спре у тебе в студ или във зной.
Но не забравяй, братко, за трохите -
началото на всеки залък твой.